Индекс
327
20 т.
by Име: Ела Яснева Благоева
Възраст: 14 години
Дом: "Лъч"
Външен вид и характер
Къдравата ѝ черна коса се спускаше като водопад около лицето ѝ. Очите ѝ бяха дълбоки и много тъмно черни. Беше слаба и средно висока за възрастта си. Обличаше се с удобни, често широки дрехи в предимно светли цветове. Почти никога не връзваше косата си, а за прически и дума да не става. Гласът ѝ беше звънлив, в определени ситуации дори досаден. Бузите ѝ бяха вечно заверени, къде от слънцето, къде от студа, къде за да съпътстват срамежливата ѝ усмивка. По характер беше любопитна и в главата ѝ винаги се въртяха поне три шантави въпроса. По същата причина беше и доста разсеяна и понякога до толкова се вглъбяваше в мислите си, че спокойно можеше да ѝ говориш 15 минути без тя изобщо да те забележи. Като цяло беше оптимист - беше нужен само един слънчев лъч или полъх на вятъра, за да засияе усмивката ѝ. Често беше наивна и прекалено лесно се доверяваше на хората.
Преди да постъпи в „Мунгав“ нямаше много приятели. Предпочиташе компанията на книгите, като четеше най-вече фентъзи. Може би точно заради това колкото повече порастваше (четеше), толкова по-шарено ставаше въображението ѝ. Обичаше да кара ролери, колело и скейтборд, макар че последното не ѝ се отдаваше особено.
Като цяло беше добра ученичка, но оценките ѝ се редуваха в зависимост от това колко интересна беше книгата, която четеше преди изпита.
История
Рожденият ѝ ден беше на 16 февруари следователно беше зодия водолей. Живееше в двуетажна къща в покрайнините на София. Родителите ѝ бяха мъгъли. Майка ѝ работеше като интериорен дизайн, а баща ѝ беше програмист.
Когато навърши шест годинки, родителите ѝ ѝ подариха малко черно коте, което единодушно получи името Бет. Бет беше дружелюбна, игрива, малка по размери макар и вече осемгодишна. Имаше къс косъм и разноцветни очи - дясното ѝ беше светлосиньо, а лявото - зелено. Като цяло Ела се грижеше за нея.
В някакъв момент от живота ѝ родителите ѝ силно се разтревожиха за социалното развитие на Ела, тъй като тя беше интроверт, не говореше с почти никой и вечно беше заровила глава в книгите. В стремежа си да ѝ намерят приятели започнаха да я записват на най-различни уроци, училищни клубове и екскурзии. В крайна сметка Ела си остана все същата витаеща в облаците и избягваща запознанствата с хора, но за сметка на това се сдоби я разностранни хобита, от които най-много ѝ се отдаваха танците - народни, модерни, балет, спортни, латино и дори валс. Рисуването също ѝ беше приятно, но предпочиташе самите цветове пред завършените картини. Известно време ходеше и на скаутски клуб и дори имаше скаутка връзка, но постъпването ѝ в „Мунгав“ сложи край на всички такива хобита и дейности.
Колкото до дигиталните устройства - Ела имаше телефон, но през по-голямата част от времето седеше заровен на дъното на училищната ѝ раница.
Ваканциите обикновено прекарваше в пътувания с родителите си. Цялото семейство беше изследователски настроено и обичаше да пътешества. Имаха един висок джип и често ходеха на палаткови лагери. Пътуваха и в чужбина както в големите градове, така и в провинцията.
Първи курс
След като получи писмо, че е приета в "Мунгав", Ела стегна багажа си, взе Бет и с помощта на домакина на замъка - Рачо Рачер се магипортира в училището за магия и вълшебство. Там се запозна с Луна - нейния грифон, към който се привързва изключително много. Той имаше сиви почти бели пера, бяла козина по коремчето и охра на опашката и частта от гърба, покрита с козина. Клюнът ѝ беше златист, а очите - морскосини. Тя беше един от най-бързите грифони в училището. Луна си имаше свой характер. Тя държеше на свободата си (затова Ела я яздеше без седло), на решенията си и на мнението си. Лесно се обиждаше. В повечето случаи грифонът контролираше полета, а не Ела. За съжаление момичето нямаше къде да я гледа през лятната ваканция и ѝ се наложи да я остави в училището.
Още първия учебен ден се запозна с няколко свои съученици, но така и не завърза трайни приятелства.
През януари след опустошително земетресение попадна под земята с група по-големи ученици. Там тогава все още единайсетгодишната Ела се изправи лице в... каквото и да беше това... с нещо по-лошо от смътта - диментор. Тази случка проряза крехкото ѝ сърце и остави дълбока рана в душата ѝ. След това започна да сънува кошмари и да се буди през нощта. Дори когато се прибра у дома не успя да се успокои. Така и не сподели на родителите си, защото не искаше те да се притесняват или да ѝ забранят да ходи в "Мунгав". Все пак това беше изключение и нямаше да има повече подобни ситуации, нали? След това събитие тя прекара много часове в библиотеката в търсене на защитно заклинание срещу диментори, но така и не успя да призове своя патрон. Все пак беше още начинаеща магьосница и нямаше достатъчно опит в магията.
Завърши годината с много добри оценки, като любимият ѝ предмет беше грижа за магичните създания. Справяше се отлично също по вълшебство и по история на магията. Отварите и билкологията не ѝ бяха особено силни предмети, тъй като беше доста разсеяна личност и често проф Георгиева я задържаше след часовете.
Втори курс
Всяко лято в България се организираше магьоснически Самодивски фестивал. Дори и току-що завършилата второкурсничка нямаше как да пропусне такова събитие. На въпросното място Ела се срещна с Тамара и Ян като постоянно им напомняше за любовта си към еднорозите (така е като си загубиш парите).
За съжаление дори в магьосническия свят лятото е прекалено кратко и скоро след фестивала всички се върнаха на училище. През годината Ела се запозна с няколко съученика, но титлата „приятел“ не се печели със „Здрасти“ и „Чао“. Все пак едно от тези запознанства остана и то е с Люба Бюлбулева. Да те спасят от изгубване в гората си е доста добро начало на приятелство.
Може би най-големият ѝ успех за годината беше овладяването на заклинанието Експекто Патронум (с помощта на Ясна, разбира се).
Трети курс
Представете си да ви набутат в пералня, да включат центрофугата и да ви въртят един час, след това да ви вържат за краката и да ви провесят с главата надолу и за капак да ви оставят в Мелачката. Нещо такова беше ежедневието в „Мунгав“ през третата учебната година на Ела. Тя направо не приличаше на себе си. От усмихната, четяща и почти отличничка се превърна в ходещо зомби, на което му се завива свят само като погледне учебник. Успехът ѝ беше паднал толкова ниско, че по едно време се чудеше, дали ще я оставят да повтаря. В началото се опитваше да учи и да, беше мъчително, но се спряваше, макар и като всички други да заплащаше цената на недоспиването. За щастие тогава се намесиха приятелите ѝ. Може да звучи странно, но да си отличник в този период водеше единствено до двойно повече мъки и още по-малко сън. Ето защо Ела заряза всички учебници под леглото си и се зае с „дейности по интереси“. С други думи занимаваше се с всичко друго, но не и с учене. Рисуваше, учеше се да плете, сгъваше хартия (това трябваше да е оригами, но не ѝ се получиха нещата), опитваше се да шие и други. Най-често, обаче, лежеше в леглото си и мислеше. Мислеше дали, мислеше защо, мислеше как и кога ще се разкара от там. Скоро след това любимата ѝ дейност стана шпионажа. Опитваше се да подслушва, да се промъква... Не може да се каже, че беше особено полезно, но поне беше интересно. В крайна сметка ѝ се наложи да започне да учи, ако не за друго, то за да не я осакатят в Мелачката. Въпреки това нарочно отговаряше грешно на всички въпроси, изпитвания и тестове, а в Мелачката продължи да залага на защитата. В такива странни времена се създават и нови приятелства като тези с Ина и Зина например. И за финал да не пропускаме невероятните (мокри, студени и мъчителни) куидични мачове, част от които някак си се оказа и Ела.
И ето ни сега - отново беше лято. Ела вече беше навършила 14 години и ѝ предстоеше да вземе едно от най-важните решения в живота ѝ - дали да се върне в „Мунгав“?
