Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

    Ела Благоева

    Ела Благоева
    Ела Благоева
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Ела Благоева Coin10 327
    Ниво : Ела Благоева Untitl40
    Статистики :
    Ела Благоева Streng10 Сила: 12
    Ела Благоева Shield10 Издръжливост: 16
    Ела Благоева Brain10 Интелигентност: 14
    Ела Благоева Runnin10 Ловкост: 14
    Ела Благоева Magic-10 Магия: 18
    Ела Благоева Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Ела Благоева MangoЕла Благоева AppleЕла Благоева CabbageЕла Благоева SapphireЕла Благоева PearЕла Благоева WatermelonЕла Благоева EmeraldЕла Благоева BananaЕла Благоева RubyЕла Благоева TuttifruttiЕла Благоева DiamondЕла Благоева PizzaЕла Благоева SausageЕла Благоева Birthday1

    Ела Благоева

    Писане by Ела Благоева Нед Яну 08, 2023 12:23 pm


       
    Име: Ела Яснева Благоева
    Възраст: 14 години
    Дом: "Лъч"

    Ела Благоева Z__aoa10


    Външен вид и характер


    Къдравата ѝ черна коса се спускаше като водопад около лицето ѝ. Очите ѝ бяха дълбоки и много тъмно черни. Беше слаба и средно висока за възрастта си. Обличаше се с удобни, често широки дрехи в предимно светли цветове. Почти никога не връзваше косата си, а за прически и дума да не става. Гласът ѝ беше звънлив, в определени ситуации дори досаден. Бузите ѝ бяха вечно заверени, къде от слънцето, къде от студа, къде за да съпътстват срамежливата ѝ усмивка. По характер беше любопитна и в главата ѝ винаги се въртяха поне три шантави въпроса. По същата причина беше и доста разсеяна и понякога до толкова се вглъбяваше в мислите си, че спокойно можеше да ѝ говориш 15 минути без тя изобщо да те забележи. Като цяло беше оптимист - беше нужен само един слънчев лъч или полъх на вятъра, за да засияе усмивката ѝ. Често беше наивна и прекалено лесно се доверяваше на хората. 

    Преди да постъпи в „Мунгав“ нямаше много приятели. Предпочиташе компанията на книгите, като четеше най-вече фентъзи. Може би точно заради това колкото повече порастваше (четеше), толкова по-шарено ставаше въображението ѝ. Обичаше да кара ролери, колело и скейтборд, макар че последното не ѝ се отдаваше особено.

    Като цяло беше добра ученичка, но оценките ѝ се редуваха в зависимост от това колко интересна беше книгата, която четеше преди изпита.  


    История


    Рожденият ѝ ден беше на 16 февруари следователно беше зодия водолей. Живееше в двуетажна къща в покрайнините на София. Родителите ѝ бяха мъгъли. Майка ѝ работеше като интериорен дизайн, а баща ѝ беше програмист. 

    Когато навърши шест годинки, родителите ѝ ѝ подариха малко черно коте, което единодушно получи името Бет. Бет беше дружелюбна, игрива, малка по размери макар и вече осемгодишна. Имаше къс косъм и разноцветни очи - дясното ѝ беше светлосиньо, а лявото - зелено. Като цяло Ела се грижеше за нея. 

    В някакъв момент от живота ѝ родителите ѝ силно се разтревожиха за социалното развитие на Ела, тъй като тя беше интроверт, не говореше с почти никой и вечно беше заровила глава в книгите. В стремежа си да ѝ намерят приятели започнаха да я записват на най-различни уроци, училищни клубове и екскурзии. В крайна сметка Ела си остана все същата витаеща в облаците и избягваща запознанствата с хора, но за сметка на това се сдоби я разностранни хобита, от които най-много ѝ се отдаваха танците - народни, модерни, балет, спортни, латино и дори валс. Рисуването също ѝ беше приятно, но предпочиташе самите цветове пред завършените картини. Известно време ходеше и на скаутски клуб и дори имаше скаутка връзка, но постъпването ѝ в „Мунгав“ сложи край на всички такива хобита и дейности.

    Колкото до дигиталните устройства - Ела имаше телефон, но през по-голямата част от времето седеше заровен на дъното на училищната ѝ раница. 

    Ваканциите обикновено прекарваше в пътувания с родителите си. Цялото семейство беше изследователски настроено и обичаше да пътешества. Имаха един висок джип и често ходеха на палаткови лагери. Пътуваха и в чужбина както в големите градове, така и в провинцията. 


    Първи курс


    След като получи писмо, че е приета в "Мунгав", Ела стегна багажа си, взе Бет и с помощта на домакина на замъка - Рачо Рачер се магипортира в училището за магия и вълшебство. Там се запозна с Луна - нейния грифон, към който се привързва изключително много. Той имаше сиви почти бели пера, бяла козина по коремчето и охра на опашката и частта от гърба, покрита с козина. Клюнът ѝ беше златист, а очите - морскосини. Тя беше един от най-бързите грифони в училището. Луна си имаше свой характер. Тя държеше на свободата си (затова Ела я яздеше без седло), на решенията си и на мнението си. Лесно се обиждаше. В повечето случаи грифонът контролираше полета, а не Ела.  За съжаление момичето нямаше къде да я гледа през лятната ваканция и ѝ се наложи да я остави в училището. 
       
    Още първия учебен ден се запозна с няколко свои съученици, но така и не завърза трайни приятелства. 
    През януари след опустошително земетресение попадна под земята с група по-големи ученици. Там тогава все още единайсетгодишната Ела се изправи лице в... каквото и да беше това... с нещо по-лошо от смътта - диментор. Тази случка проряза крехкото ѝ сърце и остави дълбока рана в душата ѝ. След това започна да сънува кошмари и да се буди през нощта. Дори когато се прибра у дома не успя да се успокои. Така и не сподели на родителите си, защото не искаше те да се притесняват или да ѝ забранят да ходи в "Мунгав". Все пак това беше изключение и нямаше да има повече подобни ситуации, нали? След това събитие тя прекара много часове в библиотеката в търсене на защитно заклинание срещу диментори, но така и не успя да призове своя патрон. Все пак беше още начинаеща магьосница и нямаше достатъчно опит в магията.
       
    Завърши годината с много добри оценки, като любимият ѝ предмет беше грижа за магичните създания. Справяше се отлично също по вълшебство и по история на магията. Отварите и билкологията не ѝ бяха особено силни предмети, тъй като беше доста разсеяна личност и често проф Георгиева я задържаше след часовете. 

    Втори курс


    Всяко лято в България се организираше магьоснически Самодивски фестивал. Дори и току-що завършилата второкурсничка нямаше как да пропусне такова събитие. На въпросното място Ела се срещна с Тамара и Ян като постоянно им напомняше за любовта си към еднорозите (така е като си загубиш парите). 
    За съжаление дори в магьосническия свят лятото е прекалено кратко и скоро след фестивала всички се върнаха на училище. През годината Ела се запозна с няколко съученика, но титлата „приятел“ не се печели със „Здрасти“ и „Чао“. Все пак едно от тези запознанства остана и то е с Люба Бюлбулева. Да те спасят от изгубване в гората си е доста добро начало на приятелство. 
    Може би най-големият ѝ успех за годината беше овладяването на заклинанието Експекто Патронум (с помощта на Ясна, разбира се). 


    Трети курс 


    Представете си да ви набутат в пералня, да включат центрофугата и да ви въртят един час, след това да ви вържат за краката и да ви провесят с главата надолу и за капак да ви оставят в Мелачката. Нещо такова беше ежедневието в „Мунгав“ през третата учебната година на Ела. Тя направо не приличаше на себе си. От усмихната, четяща и почти отличничка се превърна в ходещо зомби, на което му се завива свят само като погледне учебник. Успехът ѝ беше паднал толкова ниско, че по едно време се чудеше, дали ще я оставят да повтаря. В началото се опитваше да учи и да, беше мъчително, но се спряваше, макар и като всички други да заплащаше цената на недоспиването. За щастие тогава се намесиха приятелите ѝ. Може да звучи странно, но да си отличник в този период водеше единствено до двойно повече мъки и още по-малко сън. Ето защо Ела заряза всички учебници под леглото си и се зае с „дейности по интереси“. С други думи занимаваше се с всичко друго, но не и с учене. Рисуваше, учеше се да плете, сгъваше хартия (това трябваше да е оригами, но не ѝ се получиха нещата), опитваше се да шие и други. Най-често, обаче, лежеше в леглото си и мислеше. Мислеше дали, мислеше защо, мислеше как и кога ще се разкара от там. Скоро след това любимата ѝ дейност стана шпионажа. Опитваше се да подслушва, да се промъква... Не може да се каже, че беше особено полезно, но поне беше интересно. В крайна сметка ѝ се наложи да започне да учи, ако не за друго, то за да не я осакатят в Мелачката. Въпреки това нарочно отговаряше грешно на всички въпроси, изпитвания и тестове, а в Мелачката продължи да залага на защитата. В такива странни времена се създават и нови приятелства като тези с Ина и Зина например. И за финал да не пропускаме невероятните (мокри, студени и мъчителни) куидични мачове, част от които някак си се оказа и Ела. 

    И ето ни сега - отново беше лято. Ела вече беше навършила 14 години и ѝ предстоеше да вземе едно от най-важните решения в живота ѝ - дали да се върне в „Мунгав“?

    Пейо Желев, Лора Крумова, Лена Гълъбова, Верена Ерми and Янтар Вълчев харесват този пост.

      Similar topics

      -

      В момента е: Нед Май 19, 2024 9:00 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!