Арина Орлова

Не обичаше да й казват, че не може да направи нещо. От малка беше развила алергия към думичката: „НЕ!”. Не можеше да я понася. Ненавиждаше я. Мразеше я толкова много, че чуеше ли я бузите й поруменяваха и придобиваха почти аленият цвят на косата й.

Баща й дори казваше, че с тези лунички на лицето прилича на презряла ягода, изгоряла под слънчевите лъчи. А майка й определяше поведението й като: „детско цупене, недостойно за внимание”.

Всъщност родителите й бяха в основата на поведенческите й проблеми. Двамата бяха магьосници от стари български родове, отрасли със строги правила и изкривени морални норми. Това ги бе превърнало в сурови хора, които не признаваха съществуването на чувства. Искаха дъщеря им да бъде като тях, но как да обясниш това на малко момиченце, което едва сега преоткрива света.

Затова в дома на семейство Орлови, постоянно се чуваха викове като: „Арина НЕ викай! Трябва ми тишина!”, „Не пипай метлата на баща си. Малка си да летиш!”, „Магическата пръчка е за пораснали магьосници!”, „Куидичът е за простосмъртните!”, „Тези дрехи не са подходящи за изискана дама!”.

„Изисканата дама”, която двамата Орлови се бяха опитали да отгледат и възпитат се оказа грозно пате, което не желае да се превърне в лебед.

Арина бе истинско наказание за тях и изпъкваше от километри. Докато Свилен и Савина Орлови се обличаха изцяло в черно и никога не се усмихваха, тя предпочиташе да се наслаждава на живота. Избираше дрехи с малко повече живот в тях, декорираше ги с смеещи се черепчета, панди, летящи тикви, сничове и блъджъри. Крадеше метлата на баща си и се криеше в двора, опитвайки се да се извиси над храстите. Катереше се по дървета и гледаше звездите, мечтаейки да порасне и да стане известен куидичен играч. Играеше със съседките деца и се усмихваше. Толкова широко, че усмивката й бе заразителна. Всичко това бе гарнирано с много упоритост, инат и вяра, че може да бъде всичко, което пожелае.

За ужас на родителите си, приемането й в Мунгав не обозда буйния и нрав. Дори напротив, даде й крила, които й позволиха да се наслаждава на живота далеч от недоволните им погледи.