Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Индекс Календар Въпроси/Отговори Търсене
Критерии за търсене
Display results as : Мнения Теми
Advanced Search
Потребителски групи Регистрирайте се Вход

You are not connected. Please login or register

2 posters

Директорският кабинет

Илиян Георгиев: Ученик, пети курс, дом "Лъч"; Галеони : 2
Ниво :
Статистики :
Сила: 20
Издръжливост: 20
Интелигентност: 4
Ловкост: 2
Магия: 26
Късмет: 16
Бобчета :

Post n°1

Директорският кабинет

by Илиян Георгиев Пет Юли 21, 2023 11:29 am

Е сега вече е втаса. Илиян направи най-голямата глупост. От както се „раздели“ с Люба, Илиян пое „соло“ инициативата да скапва живота на вийлите. То не бяха огнени бомбички в часовете, по прецакване на симулациите, неявяване в часове и пречене на часовете. Момчето беше направило сигурно най-много пакости от всички други ученици, от както започна лъч. Но днес е втаса. Прекалено много я втаса. Докато се придвижваше към обичайния пранк, забеляза как едно по-малко момиче от „Лъч“ беше тормозено от една вийла. От далече му се видя,че вийлата го мъчи с проклятие. Не беше сигурен, но детето се държеше за главата, болката която е усещал предполагаемо е била неуписуема. Самия Илиян помисли това за.. знаете какво. От далече , момчето просто инстинктивно реагира. СЕКТУМСЕМПРА ! Това беше. Улучи я. Но.. на каква цена. Вийлата беше цялата в кръв. Илиян побърза, отиде до момичето, увери се , че тя е добре и.. и… я прати да бяга. Не трябваше да стои тук.

-Сестри… Сестри.. !- говореше вийлата тихо.

Илиян се зачуди, дали да не я довърши сега. Пръчката беше насочена срещу самата Вийла. Илиян се зачуди, но.. не можеше да се накара да го стори. Е.. беше късно. Останалите вийли вече бяха дошли. Илиян отново беше проснат. Самите Вийли, които вече бяха изгубили надежда за него, се чудиха какво да правят. При което.. една от тях предложи.

-Тя ще го поправи. Сестри, тя ще го накара да „подивее“. Закарайте го при нея.. СИЛВАНА !

Това накара Илиян да потръпне за пръв път от много време. Усещаше, че има нещо лошо в тази директорка. Той се помъчи да се освободи.. без успех. Трябваше да .. се освободи. Или пък не. Ако го хванат.. другите щяха да са наред. Вийлите го попитаха с кой работи, преди да го закарат до дирекцията.

-Сам си бачкам, за да „паля“ страсти във вас !- смееше се Илиян.

Да.. нямаше да ги издава. В никакъв случай. Нов шамар и нов въпрос, същия отговор и изплезен Илиян. Е.. поеха го.. и го закараха към дирекцията.

Това РП пресъздава ключов момент от Главната сюжетна линия (ГСЛ) на форума. Повече информация относно ГСЛ можете да прочетете тук (клик).

Ясна Соколова and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Разказвачът: Администратор на форума

Post n°2

Re: Директорският кабинет

by Разказвачът Нед Юли 23, 2023 8:01 am

Силвана пушеше от голямата си зелена лула. Дробовете й се изпълваха с ароматния тютюн, който поставяше ума й в състояние на пълно спокойствие. Когато издишваше, обръщаше главата си нагоре и наблюдаваше как големия облак се издига към тавана и след това се разсейва бавно между стените. Натрупалият се дим позволяваше да се видят само очертанията на предметите: големият стол, писалището, библиотеката, мислоемът. Нямаше ги вече портретите на старите директори „На Мунгав“ на училището – Силвана бе наредил да го свалят и да ги натикат в най-далечния коридор на подземията, за да не й досаждат с постоянното си бърборене. Изнесени бяха и всичките шишенца с мехлеми и пособията за приготвяне на отвари, използвани от бившата директорка Багрянова. Плътните лилави завеси покриваха изцяло френските прозорци, а единствената светлина в стаята идваше от пет-шест дебели свещи, подредени до писалището. Сега стаята изглеждаше празна и неприветлива като монашеска килия.

На вратата се почука и в стаята влезе Бетина, дърпаща Илиян за лакътя. От движението част от димът се разсея, при което се разкри силуетът на Силвана. Беше се облегнала на дъбовия директорски стол, с отпуснати на дръжките ръце. Лицето й гледаше тавана.

– Госпожо директор, водя ученик, който… – започна Бетина, впила нокти в кожата на Илиян. Лицето му изразяваше омраза, но и леко притеснение.

– Казах да не ми ги водите. Не мога да се занимавам с такива неща, имам други задължения. Просто го накажете, както оправите с другите – каза Силвана, след което си дръпна силно от лулата. Гласът й беше бавен, но заповеден.

– Но, госпожо директор, провинението е сериозно. Нападнал е вийла.

Силвана изпусна дима и се обърна леко, за да погледне с крайчеца на окото си към Илиян.

– О, нима? Тогава ще си поговоря с него. Излез.

Бетина хвърли на Илиян триумфален поглед, извади ноктите си от кожата му и прошепна тихичко „Сега ще си получиш заслуженото, изрод“. След това с бързи крачки се промуши през вратата и затвори след себе си. Илиян остана да стои в средата на стаята, все още обгърнат от облачета дим.

– Значи си нападнал вийла, така ли?

Илиян не отговори. Стискаше зъби и юмруци сякаш всеки момент му предстоеше да налети на бой.

– Какво й направи? – продължи Силвана. – Честно казано, някои от тези глупачки си го заслужават. Толкова са нагли и досадни. Но са ми необходими, нали разбираш?

Илиян пристъпи от единия на другия си крак. Нещо вътре в него се надигна и той започна да говори:

– Тя използваше черна магия срещу ученик!

– Трябва да й дам награда. Нали затова сте тук – да се учите на магия. Черна или бяла, все е магия. Никога не съм разбирала това разделение. Има толкова много полезни магии, които се смятат за черни. А ако те нападне мантикор? Ако те нападне мъгъл? Няма да използваш черна магия, за да се защитиш? Пълни глупости.

Силвана се обърна вече с цялото си лице към Илиян и се взря в него. Момчето потрепери и отстъпи несъзнателно назад. После изведнъж се строполи на земята и започна да се гърчи. В съзнанието му бързо се смениха няколко картини: вийлата на земята, кръвта, лицето на тормозения ученик.

– Смело, смело. На мен ми трябват смели хора. И освен това заклинанието, което си използвал, не се ли счита за черна магия от по-необразованите?

Гласът звучеше в съзнанието му като ехо. Не беше същия като този досега, а по-хрипав, по-студен и по-жесток.

– Махай се, махай се – съпротивляваше се Илиян, но безуспешно: съзнанието му бе изцяло подвластно на директорката.

– Я да видим какво има тук…

И тя започна да се рови в спомените на момчето все едно беше отворена книга.

Ясна Соколова, Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Илиян Георгиев, Люба Бюлбулева, Ина Янакиева and Ясен Тошев харесват този пост.

Илиян Георгиев: Ученик, пети курс, дом "Лъч"; Галеони : 2
Ниво :
Статистики :
Сила: 20
Издръжливост: 20
Интелигентност: 4
Ловкост: 2
Магия: 26
Късмет: 16
Бобчета :

Post n°3

Re: Директорският кабинет

by Илиян Георгиев Пон Юли 24, 2023 3:35 am

Така.. така! Какво си имаме тук?" – ровичаше директорката в главата му. "Нека да се върнем назад.. назад.. О! Виждам нещо интересно. Някой дори не е знаел какво работи баща му! Ооо! ООО! Аз се чудя от къде тази фамилия ми е позната, та ти си сина на Самуил!" -
"Не…" - излез. – опитваше се да се бори Илиян, който се гърчеше. -
"О.. какво е това. Коя е тази красива жена? Чакай.. магьосница.. Ех… за съжаление вече е няма. Знаеш ли, всъщност, ако тук баща ти беше.. щеше да я спаси. Но не.. него го няма…. Винаги го няма. Точно затова…" -
"МЛЪКНИ!" – опита Илиян отново да се пребори. -
"Виж, момчето ми, трябвало ти е сила, не си я спасил. Нали знаеш това. А после това.. оо.. изобщо не се разбирате. Познавам Самуил.. не е приятен човек. Наистина е прекалено строг и втълпен в работата си.. нищо чудно, че по цял ден е в това министерство. Но.. пък за сметка на това в тебе виждам… огромен талант. Вийлите са нещо…, което малко хора могат да достигнат. Ти обаче виждам.. талант. Ооо! Виждам, че не си искал да си тук." -
"Искам! Искам!" – противеше се Илиян.
"-О.. не не! Не искаш.. или поне.. кои са тези?" – "Аа! Просто редови ученици! И те са ти създали толкова проблеми! Погледни каква мощна магия ползва! Ако я беше ползвал срещу тях…" -
"НИКОГА НЕ БИХ ГИ НАРАНИЛ! ДОРИ И ТЯХ!" - продължаваше Илиян. -
"Я.. това е прекрасно! Влюбен си! Ах какво….. хм" – изведнъж замълча директорката, за секунди, след което продължи. "Но те е оставила.. А, това са чудесни приятели.."
- "Остави ме! Какво повече искаш от мен!" – вече се жалваше нацяло Илиян.
- "Тя те е оставила.. приятелите ти я откраднаха от теб. Човек, който си смятал за приятел.. я открадна от теб!"
- "Не я е откраднал! Той ми е приятел!"- противеше се Илиян.
- "Сигурен ли си в това?" – попита го отново Силвана. "Ооо! Каква е тази способност. Леле! Бях права… наистина си въздигнат. Зоомаг! Ах чудесно просто! Ще бъдеш добро попълнение в редиците ни."
- "Никога.. не бих се присъединил към вас! Вие сте чудовища, които мъчите хората. А Люба.. само да сте и посегнали. НА НЕЯ, НА ИСМАИЛ, РЕЯ, ВИХРЕН, ЗИНАИДА ИЛИ КОЙТО И ДА Е ОТ ДРУГИТЕ, ЛИЧНО СЕ ЗАКЛЕВАМ, ЧЕ ЩЕ.."
- "Нека те прекъсна тук!" – гласът на Силвана се увеличи. "Аз не те питам, дали искаш, аз ти го заявявам. Ти ще си един.. от нас! Ще се присъединиш към нашата кауза, ще „подивееш“."
- "И как ще стане това.. и ти ли ще ми направиш Империо и ще ме контролираш като пионка!"
- "Значи, така сте се разделили.. видях го, но не обърнах внимание! Е.. не! Не ми трябва някакво глупаво заклинание, че да те подчиня. Илиян Георгиев.. добре дошъл. Ще бъдеш първия ми войник!"

В този момент, главата на Илиян започна да кипи. Болката, която усещаше, намаля, но.. като че ли самата му душа се вледени. Любов.. не усещаше. Състрадание.. също. Като че ли всички добри добродетели се изпаряваха. Спомените му… какво спомени? Защо ли изведнъж станаха безлични. сестринството на Вийлите.. то винаги е било право! Защо по-рано не го е следвал, а се е бунтувал. Люба беше права, законите трябва да се спазват. Как е грешал само! Всички те- те са грешели. Чувстваше се „освободен“. Вече болката от Люба я нямаше. Не усещаше.. почти нищо. Преданост към Силвана.. преданост към Самодивите. Той трябваше да е на тяхна страна.

Ясна Соколова, Вихрен Вокил, Пейо Желев, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Зинаида Кражова харесват този пост.

Разказвачът: Администратор на форума

Post n°4

Re: Директорският кабинет

by Разказвачът Сря Юли 26, 2023 4:28 am

Силвана се „отдръпна“, образно казано, от съзнанието на Илиян. Не можеше да си позволи да напуска тялото на Силвана за повече от минута-две, тъй като ставаше уязвима. Ако някой я нападнеше или ако самата Силвана се събудеше и започнеше да бяга, плановете на Параскева щяха да се провалят. Този директорски пост й бе коствал прекалено много усилия, за да го загуби просто така. Но имаше нещо много интригуващо в съзнанието на това момче. Никога преди това Параскева не беше срещала човек, който да е толкова податлив на манипулациите й.

Тялото на Силвана седеше отпуснато на директорския стол, а лулата й беше паднала на земята под увисналата й ръка. Изглеждаше сякаш е заспала. Когато Параскева се завърна, очите на жената се отвориха рязко. По красивото лице се мярна нотка на обърканост, на уплаха, но после отново се появиха самоувереността и надменността от преди малко.

– Ще си полезен с тази твоя твърдоглавост – започна Силвана, докато търсеше с напипване лулата си на пода под себе си.

Илиян дишаше тежко. Беше долепил гърба си плътно до вратата на кабинета и се мъчеше да натисне дръжката, но ръката му изведнъж бе станала толкова слаба, че не успяваше. По челото му се виждаха едри капки пот, наподобяващи сутрешна роса.

– Как-во ми нап-ра-ви? – попита Илиян със завалящ глас. Имаше чувството, че в гърлото му се е образувала буца.

– Стига, не се прави на жертва. Видях колко си отчаян да имаш някаква нова цел. След като човек загуби всичко, тогава е най-отворен към новото начало.

Силвана захапа отново лулата си и вдиша от сладкия дим. Ситуацията с това момче я забавляваше, защото й напомняше колко е силна. И преди хилядолетие учениците бяха също толкова наивни. Само с две-три думи можеше да се спечели лоялността им и да ги накара да й служат. Сега й беше дори по-лесно, тъй като можеше да се рови из най-съкровените кътчета на съзнанието им в търсене на слабостите и желанията им. Можеше да избере най-подходящото място за удар и да се цели там. Понякога жертвите й се объркваха, започваха да си мислят, че някоя нейна дума е тяхна собствена мисъл, в резултат на което тотално се променяха. Точно това, но много по-бързо от очакваното, се беше случило и преди малко.

– Аз… – започна Илиян. Лицето му беше почервеняло и се виждаше, че е много объркан.

– Да, тъкмо ми казваше, че мразиш Люба и нейната клика, които се мислят за царе на училището и правят каквото си искат. И че искаш да ги спреш.

Илиян не отговори в продължение на цяла минута. В него сякаш все още се бореха два различни импулса, без да е ясно кой ще надделее. Накрая обаче той склони глава и каза с много по- тих глас от този, с който бе говорил досега:

– Искам да ги спра.

– Е, тогава си на правилното място. Ще покажем на непослушните, че има и ученици, които следват правилата. Какво по-добро от един бивш пакостник като теб в тази роля? Ако спазваш правилата, пред теб ще се отворят толкова много възможности. Е, ще ги спазваш ли?

Този път Илиян кимна на секундата и дори се усмихна половинчато:

– Ще спазвам правилата.

Край

Ясна Соколова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Similar topics

» ★ Директорският кабинет
» РП Директорският кабинет - Мая

В момента е: Пон Май 20, 2024 1:17 pm

Присъедини се към нашия Дискорд сървър!