Трапезната зала

Беше се успала?
По думите на вийлата, която я будеше, де.

От кога почват сутринта в пет?

За щастие беше успяла да се прибере преди съмване силно казано. 
Кукумявките тъкмо си лягаха, когато стигна до общата стая, а красивата жена безцеремонно я изхвърли от леглото преди първия слънчев лъч. С предупреждението, че ако още веднъж се успи ще спи без одеяло и възглавница?  Имаше чувството, че щом главата й беше ударила възглавницата, веднага след това беше събудена. 

Какво по опашката на Чернобог става?

Сега ходеше по мрачния коридор със смесена групичка ученички. Нямаше никой от нейната група... вече ги разделят, а? Огледа останалите момичета, виждала ги бе тук-там, но не се познаваха директно - някои по-малки, други по-големи. Цялата група се беше умълчала объркана.
Интересно разделяне.
Къде отиваха?
Няколко минути по-късно разбраха - на закуска. Главната зала беше празна. Освен няколко вийли и току що пристигналите момичета.

- От тук нататък, закуските ще са на малки групи.  -ето каква била идеята, но защо аджеба в пет сутринта? - Без разсейване! Сядайте.

Е поне не ги хванаха физически да ги натикат по местата им. Само им говореха като на кучета. Нищо странно, не господин полицай, нормален ден в затвора училище. Беше твърде заета да оглежда вийлите и не забеляза любопитния поглед вперен в нея самата от момичето до нея.

Но пък жените правеха нещо.. тази която проговори сега се взираше във всяко едно от хранещите се деца и очите й просияваха. После кимаше или поклащаше глава на друга вийла до нея, която записваше.

@Ина Янакиева