★ Магазинът за редки стоки на Шаркови

Максимилиян Шарков: Черен магьосник; Галеони : 60
Ниво :
Статистики :
Сила: 6
Издръжливост: 6
Интелигентност: 6
Ловкост: 2
Магия: 8
Късмет: 2

Post n°1

★ Магазинът за редки стоки на Шаркови

by Максимилиян Шарков Чет Юли 27, 2023 1:01 am

Магазин за редки стоки | Светът на Хари Потър | Ролева игра F4Sdgmn3ExZWQmXQ8DMX--1--s0dfs_6x

Магазинът за редки стоки на Шаркови

Магазинът на Шаркови се намираше в една сграда точно на ъгъла на двете улици, в една добре поддържана едноетажна сграда. Вратата и прозорците бяха боядисани в червено, за да привличат внимание, а близо до полегатия покрив непрестанно се рееше една табела с надпис „Редки стоки!“. Нямаше магьосник, който да не знае този магазин, но не всички магьосници го посещаваха.

От вратата клиентите попадаха в едно просторно помещение с приглушена светлина (прозорците бяха покрити с плътни кафяви завеси). На лавици бяха подредени най-различни предмети: опасноскопи, всепомници, кристални кълба, самозапалващи се бокали, бронирани мантии и други подобни, които трудно можеха да се намерят на друго място. Шаркови се славеха и с огромния си запас от редки отвари, някои от които изключително редки, като да речем многоликова отвара.

Но истинският бизнес винаги се бе развивал в задната стая на магазина. Там почти винаги се подвизаваше поне един Шарков. Интериорът се състоеше от една правоъгълна маса, три стола, едно шкафче до вратата, на което всеки трябваше да остави пръчката си при влизане, и много предмети (повече дори от изложените в предната част на магазина), подредени на етажерки и на пода. В стаичката клиентите можеха да обсъдят на спокойствие някои... не толкова законни свои нужди. Защото Шаркови слабо се интересуваха от продажбите на стоките в предната част на магазина. Основният им източник на доходи беше търговията с вуду кукли, омагьосани неразрушими вериги, прокълнати бижута и т.н., тоест черни предмети. А можеха да изпълнят и доста други поръчки, срещу съответното възнаграждение. Шаркови не се притесняваха да държат черните предмети в магазина, защото аврорите бяха предупредени да не ги закачат (връзките на Шаркови в Министерството на магията бяха всеобщо достояние).

Зад касата на магазина винаги можеше да се открие една усмихната пълничка магьосница на име Нета. Тя имаше къса коса и малки очички, които гледаха злобно. Когато говореше, звучеше все едно лае. Всички трябваше да преминат през нея, за да получат възможност да се срещнат с Шаркови. А тя определено не пускаше лесно: разпитваше за роднините му, какво работи, защо точно иска да се срещне с Шаркови и др. Всички знаеха, че трябва да й донесат някакъв подарък, за да може въобще да започне разговорът (най-обичаше ягодови кексчета).

През последните месеци най-младият Шарков (Максимилиян) можеше да бъде забелязан в магазина най-често от останалите членове на семейството му. Той беше енергичен, разговорлив и имаше една особена искрица в очите, която пленяваше събеседниците му. Поради това търговията с черните предмети се беше увеличила десетократно.

Писането на определен брой постове от Вас (два, четири, осем) в рамките на РП с друг/и потребител/и Ви носи бонус статистики или галеони. Можете да създадете и отделна тема, в която да опишете тази или друга локация. Вижте т. 1 от този пост (клик) за повече информация. Имайте предвид, че за да получите бонуса, е нужно сами да го отчетете в тази тема (клик).

Арина Орлова, Ясна Соколова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :

Post n°2

Re: ★ Магазинът за редки стоки на Шаркови

by Арина Орлова Сря Авг 02, 2023 12:06 am

Ето, че най-накрая се беше случило! Някъде там, между летните приключения, срещите с приятелите от училище, излежаването на плажа и равалянето на проклятия... Арина бе останала закована на мястото си. Нещо я бе разтърсило от дъното на душата й.

Малко лисче хартия. От едната му страна имаше част от статия от маг-вестник, може би някой жълт ежедневник, а от другата бяха надраскани няколко любезности. Почеркът беше съвършенно прав и строг. Нямаше нито една чертичка, която да разваля реда и всичко бе право и продредено. Сякаш някой бе прекарал часове, за да надраска въпросната бележка.

Тя гласеше:

„Арина, не забравяй рождения ден на майка ни!

Този път й купи нещо нормално. Още не можем да се отвърем от краставите жаби в имението в Балчик.”

Дори не беше истинско писмо. Нямаше име, нито любезности. Типично за Олег.

Наричаше го свой брат, но всичко бе само на думи. Той, за разлика от нея, притежаваше всички качества, които Орлови ценяха – високомерен, горделив, егоистичен... Цял ден нямаше да й стигне, за да ги изброи всичките.

Прехапа долната си устна. Уж бе свикнала с безразличието им, но всеки път нещо я жегваше право в сърцето като нагорещен восък. И като всеки път – тази буря от емоции се задържа за секунда, а след това се появи нещо друго. Много по-страшно.

Хората го наричаха инат, а самата Ари го приемаше като начин да развали снобското ежедневие на семейството си.

--
Трябваха й само два часа, за да се организира. Приличаше на типичния турист – черна плажна рокля на черепи и с черни джапанки. Косите й се развяваха свободно на всички страни, а сламената шапка, която бе надянала допълваше картинката. Единственото, което я отличаваше от обикновените мъгъли беше магическата пръчка, прилежно затъкмена в коланчето на роклята.

Докарваше го като псевдо-мъгълски рицар. Планът бе просто – щеше да поръча най-странното нещо от Торбаланово и да накара майка си сама да го плати.
С тази мисъл влезе в магазинът за редки стоки. Олег го бе споменавал. Май се водеше редовен клиент, ама кой знае. Любимото й братче обожаваше да си измисля небивали истории.

- Трябва да е нещо зловещо, гадно и грозно. – мърмореше си под носа, докато оглеждаше. Все още не бе забелязала дали има жив човек сред изложените антики.

Ела Благоева, Юлий Звездинов, Маришка Боршош and Ина Янакиева харесват този пост.

Максимилиян Шарков: Черен магьосник; Галеони : 60
Ниво :
Статистики :
Сила: 6
Издръжливост: 6
Интелигентност: 6
Ловкост: 2
Магия: 8
Късмет: 2

Post n°3

Re: ★ Магазинът за редки стоки на Шаркови

by Максимилиян Шарков Сря Авг 02, 2023 5:05 am

Миксимилиян се бе надвесил над една стойка за книги. Нещото бе високо и сребристо на цвят. На върха бе изваяна сова с разперени криле, по които бяха изработени поставки за свещи. В днешно време използването им надали би било удачно, имайки се предвид чудото наречено електричество, но едно време точно тези поставки са вършели чудеса.
Бе изящна и красива творба с която Шаркови се бяха сдобили наскоро, всъщност по – скоро Макс. Бе пътувал до Санкт Петербург, където бе наддал цяло състояние за да добави това в своята лична колекция. Харесваше му да усеща детайлите под пръстите си – змиевидното същество, което се плъзгаше надолу по дължината и се увиваше, двата малки дракона намиращи се почти в основата и грабливите крачета, които сякаш държаха плячка.
До колкото му бе известно имаше още една такава стойка за книги и тя се намираше в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“. Не че този детайл го интересуваше.

Точно в момента той бе насочил вниманието си върху стара книга с пожълтели страници и избеляло мастило. Езикът бе древен, почти непознат на повечето магьосници, но като човек обучаван от най – добрите учители, младият Шарков разбира се бе наясно с него. Разчиташе го с лекота и мислено си водеше някои записки.
Сигурно би било по – удобно да прави това в кабинета си, седнал зад бюрото и в удобният си стол, но той всъщност предпочиташе да го прави тук. Обичаше миризмата на висящите билки и тази на старите книги. Имаше нещо очарователно дори в досадният сладникав парфюм на Нета.
Дългите му пръсти докосната нежно страницата, като я прелисти внимателно, сякаш пергамента можеше да се разпадне измежду пръстите му, а очите му продължиха да шарят по йероглифите с любопитство.

Дочу отварянето на вратата, но не отмести поглед от книгата си. Бе изцяло погълнат от нея, както доста често се случваше. Понякога Макс можеше да бъде сметнат за част от декора на това място, когато се изключат онези моменти в които наистина си вършеше работата, не редки моменти да сме честни, но в други... в други беше един свободен електрон, който обикаляше, четеше или зяпаше през прозореца.
Дори от време на време поемаше косата, когато Нета решеше да избяга на по пастичка със съседката таласъмка или го пишеше дъждовен и си оставаше у дома... с още пастички. Но можеше ли човек да каже не на пастичките?
- Девойко с какво да помогна? - Нета се бе обърнала към новодошлият клиент, но Шарков все още можеше да чуе как прокарва пилата по ноктите си. Скръц, скръц, скръц.. мразеше този звук. А Нета сякаш го правеше постоянно, да се чуди човек как все още имаше нокти.
От любопитство младежа надигна глава, като леко се облегна на стойката за книги, все още внимавайки с четивото си, за да погледне към тази въпросна девойка. И по лицето му пробяга лек шок. Виждал бе какво ли не, бе се занимавал с какво ли не..., но точно това не бе виждал. Рокля на черепи и сламена шапка... каква необичана комбинация. И то за неговият магазин.

Той имаше този усет да усеща и различава по – заможните клиенти от тези с по – скромни доходи. И това не беше само защото едните идваха с костюм и търсеха сериозен бизнес, и следователно неговата малка задна стаичка, а другите влизаха облечени в какви ли не извращения на модата. Той самият бе човек на костюмите, рядко можеше да бъде забелязан с нещо друго, но като се остави това на страна... не бе сигурен как да реагира на облеклото на въпросната дама.
Бе му ясно, че бе от финансово добро семейство, но каква бе тази безвкусица в която се бе набутала? Ако махнеше черепите, шапката и .. джапанките!, то самата рокля може би щеше да стане за нещо. Но кой бе той за да я съди? Но не случайно по нашите ширини съществуваше поговорката - „По дрехите посрещат, по ума изпращат“ - в случая на Шаркови... по портфейла.

Все още не бе направил присъствието си забележимо, червенокосото момиче можеше да види само Нета от този си ъгъл, а Максимилиян стоеше в по – забутана част от магазина. Кръстоса крака в глезените, пренасяйки тежестта си напред към стойката с книгата и облиза долната си устна в желание да усети никотин, а едната му ръка леко потрепна.
За сега реши просто да наблюдава какво ще си избере девойката, която всъщност в лице беше изключително красива, той нямаше как да не забележи и това. Малките детайли не му убягваха и луничките по лицето й в комбинация с огнените й кости правеше една перфектна картина, но той не бе човек на изкуството (в смисъл да го извършва със собствените си ръце)... и да искаше не би могъл да я нарисува. Освен, ако не бе просто две чертички за крака, две за ръце, една за тяло, кафяви точици за очи и стърчащи червени линийки за коса... туй то – изкуство!

ПП:Май се олях... целувка

Арина Орлова, Яна Вълканова, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Маришка Боршош харесват този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :

Post n°4

Re: ★ Магазинът за редки стоки на Шаркови

by Арина Орлова Сря Авг 02, 2023 6:21 pm

Изложените предмети в магазина изглеждаха прекалено...
... нормални, интересни или обикновени.

Очите й премиаха през цял рафт с книги. Някой изглеждаха луксозно – с кожени корици и позлатени букви, други бяха виждали по-добри дни, а някой си бяха раздърпани все едно върколак беше играл на фризби с тях. Нито една от тях не задържа вниманието й.

Ако купуваше нещо за себе си, може би щеше да ги поогледа повече. Но, майка й бе замесена от различно тесто за понички. Тя, едва ли, беше докосвала книга през живота си. Като всяка уважаваща себе си аристократка, намираше четенето за малоумно. Недостойно за дамите от висшето общество и занимание на простолюдието. Не, нейните любими занимания се въртяха около посещение на светските събития, клюкарене с натруфени дружки и тормоз над децата й.

Трябваше й нещо друго.

Нещо, което от пръв поглед ще предизвика истински терор в родителското тяло. Не държеше над въпросното да тегли проклятие или някаква зла сила. Ари напълно щеше да се задоволи с нещо стандартно – майка да се превръне в магнит за надрусани със захар дечица, да се преобрази в грамадна желирана ягода и се лепне за тавана. Или пък великденския заек да я обяви за лош човек и да я преследва цяла седмица, защото не го е почела.

Да, нещо в този ред на мисли щеше да е идеално за повода.

Чуждият глас я накара да премигне и да прекрати особено задълбоченото си изучаване на един мини глобус. Обърна се към посоката на касата и съзря магьосницата.
Орлова се засмя и направо си заприпка към нея.

- О, да, сигурна съм, че можете да ми помогнете! – усмивката й бе равностойна на 24 карата. – Търся подарък за рожден ден.
- Май си объркала магазина, малката. Карнавалните стоки са в другия край на улицата. – услужливо подаде продавачката, готова да я отпише.

- О, не, не. Търся нещо специално. – натърти на последната дума. – Трябва да е нещо изключително скъпо, възможно най-скъпото в целия магазин. Да е ужасяващо грозно и всеки, който го види да изпада в паника.
- Хм, и защо ти е нещо подобно?
- Майка ми – Савина Орлова е страшна любителка на екстремните преживавния. Като добра, дъщеря искам да я зарадвам приятно за повода. – не случайно спомена фамилното име. Не го харесваше, но ако брат й бе прав – тук щеше да й помогне.

Усмихна се.
- Е, какво можете да ми препоръчате?

Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Максимилиян Шарков харесват този пост.

Максимилиян Шарков: Черен магьосник; Галеони : 60
Ниво :
Статистики :
Сила: 6
Издръжливост: 6
Интелигентност: 6
Ловкост: 2
Магия: 8
Късмет: 2

Post n°5

Re: ★ Магазинът за редки стоки на Шаркови

by Максимилиян Шарков Чет Авг 03, 2023 10:57 pm

Продължаваше да гледа момичето, а сега слушаше и разговора й с Нета. Орлова... разбира се, името му беше познато. Имаше вземане даване с членове на фамилията, всъщност дори въпросната госпожа бе срещал веднъж или два пъти на изискани скучни събития на които той лично предпочиташе да се усамоти с бутилка пълна с нещо скъпо и вкусно.
Поводът довел момичето тук обаче го изненада, рожден ден. Може би Шаркови трябваше да отворят и парти агенция. Хората щяха да си умрат, буквално. Сигурно щяха да са като онези антагонисти в анимациите, които пукаха балоните на малките деца.

Макс се отдели от твоята скъпоценна, всъщност безценна, стойка, прокара ръка през косата си и после и двете си пъхна в костюма си, като с бавна крачка се приближи към момичето. Нямаше какво да й предложи за "рожден ден", но все щеше да намери нещо, което да съвпадне с останалите й критерии... и със сигурност да направи един рожден ден незабравим. Кошмарен дори.
Той кимна на Нета над главата на момичето, а пълничката магьосница повдигна вежди изненадано и се усмихна отново.
- За тези неща си на правилното място. Но те оставям в едни по - кадърни ръце от моите. Аз отивам да си взема пастичка, че са на промоция три на цената на една!
Шарков бе сигурен, че това щеше да е третият път в който Нета отива за "пастичка" днес и продължеше ли така може би щеше да им се наложи да разширят вратата, но като един джентълмен не го отбеляза. Не му влизаше в работата и не му плащаха да дава здравословни съвети... всъщност никой не му плащаше, тъй като той сам се занимаваше с всичко това напоследък.

Нета грабна чантичката си и се затича, като пенсионерка на промоция (каквато си и имаше, де),а червенокосото момиче се обърна след нея сякаш с въпрос. Но вместо да види как магьосницата излиза от магазина, тя посрещна гърдите на Максимилиян. Той погледна надолу, а лицето му бе сериозно. От близо беше още по - красива. Интересен цвят бяха тези нейни очи...
- Вие ли ще ми помогнете?
- Опасявам се, че ще трябва да се задоволите с мен. - о, думите на Макс бяха внимателно подрани. Закачката в тях бе очевидна, но разбира се не по един неприятен начин. Не би си позволил това с една непозната госпожица. Как тя щеше да ги разбере бе отделен въпрос. И все пак можеше да се закълне, че очите й пробягаха по тялото му - от разрошената коса до скъпите черни обувки.

Не можа да държи усмивката си скрита за твърде дълго. Пусна в ход чара си. Бе време да предложи на младата госпожица Орлова нещо, което да изправи косата на майка й. Може би дори буквално.
- Търсите нещо скъпо... дори най - скъпото дочух. Този тип клиенти са ми любими, няма да крия. Цената винаги може да бъде променена, в случай, че си харесате нещо... привидно евтино. Затова пък... няма да нужда да гледаме етикетите. Което всъщност прави и брат ви. Той винаги избира по външен вид... - младият мъж поклати глава. С този навик на някои натруфени и напудрени аристократи хич не бе съгласен. В магазина имаше истински съкровища, стига човек да отвореше очите си за тях. Те обаче често бяха скрити за погледна - не бяха нови, не блестяха ярко и не се вписваха в начина им на живот за да се хвалят с тях пред хората.
- Ако мадам обича книгите и хумора - "Книга с шепнещи вицове". Първоначално вицовете са леки и забавни. С всяка страница те стават по - саркастични и заядливи, като изтъкват и се подиграват на недостатъците на читателя. - Макс бе наясно, че това не бе подарък или пък четиво за всеки. Всичко зависеше до колко младото момиче искаше да ядоса родителското тяло.

- Пакостливо огледало. - той сложи ръцете си върху раменете на момчето след като й посочи едно огледало на стената, като в него образите им се разкривиха. - Имитира движенията и изражението на лицето, но в същото време преувеличава образа на виждащия. Имаме и такова, което може да покаже истинската същност на човека, това което е отвътре..., но за него ще трябва да се разберем на сериозен разговор. Сделките за истинските и сериози черни предмети ги извършвам на четири очи в офиса си.
И все пак, те вече бяха на четири очи, дали щяха да седят в офиса му или тук, точно в момента нямаше голяма разлика. Но там се намираше богат каталог със снимки и инфромация за множество черни предмети с които семейството му разполагаше.
- Ако мадам използа козметика в тази секция ще намерите нещо и за това, например „Червило на смеха“ - устните се изкривяват в усмивка, дори и притежателят да не иска това. Невъзможно е да се придобие друга гримаса освен усмивка, ако се носи това червило. Палав комплект фиби – буквално карат косата да заживее собствен живот. Ще се навива, върти и оформя по свой собствен начин, като това ще отразява настроението на дамата. В случай, че нищо от това не е хванало окото ви... имам още идеи сред коио и Омагьосани нощни цветя - редки, красиви и опасни. Максилиян Шарков на вашите услуги.
Той подаде ръка на Арина, но с маниер не за ръкостискане, а да поеме нейната длан и да я целуне.. старата школа. Така бе научен от баща си и дядо си, една дама винаги трябваше да бъде уважавана и винаги имаше право.

Арина Орлова, Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :

Post n°6

Re: ★ Магазинът за редки стоки на Шаркови

by Арина Орлова Пет Авг 04, 2023 11:26 pm

Ари изглеждаше видимо развеселена и леко изненада от поведението на младия мъж. Остана видимо изненадана, когато вместо да стисне подадена ръка я допря до устните си и я целуна. Дори на бузите й избиха леко розовеещи се петна. Хм, това беше странно.

Гласът му беше плътен и почти цяла октава по-дълбок от този на брат й. Звучеше като истински аристократ – елегантно, но в никакъв случай префърцунено като Олег. Докато говореше, думите му отекваха в помещението, което придаваше на гласа му още по-голяма дълбочина.

От близо, изглеждаше внушителен. Макар облечен в костюм, видът му нямаше нищо общо с мъгълските мъже, които обичаха да го играят селския бек или горила, набутана да пази входа на сладкарницата. На това второто, Ари така и не му бе разбрала концепцията. Явно обикновените хора се страхуваха, че някой магьосник ще отиде да им открадне поничките или да ги превърне в надуваеми палачинки...

Та, тъй де, малко се отклонихме от темата. Непознатият изглеждаше внушителен. Извисяваше се като някой връх сред ягодово сладко, желирани мечета и шоколадови жаби. Тъмните му коси й напомняха за беззвездно небе, а зад сините му ириси се креше тайнсвен блясък.

Максимилиян Шарков. Така се бе представил.

Фамилията му бе позната за Арина. Все пак родителите й, не бяха кой да е. Двамата главнокомадващи, а вече и брат й, обичаха да си купуват луксозни, скъпи и безсмислени черни предмети. Избираха ги винаги по визията и никога не им пукаше каква е функцията им. Важното за тях беше да допълнят интериора на пореднта къща, за да могат да се хвалят на също толкова префърнуценините си приятелчета.

Червенокосата се завъртя и очите й преминаха отново през предложените предмети. Някой от тях звучаха прекрасно, докато други й се струваха прекалено евтини.

- Ще взема всичко, което ми предложихте. – каза накрая. Все пак целта на посещението бе да вбеси възможно най-много родителите си. Някой ден, това щеше да й изиграе лоша шега. Но, докато това се случеше, червенокосата ягодка имаше намерение да се забавлява за тяхна сметка.

Направи кратка пауза и се усмихна леко на Макс.

- Но ми се струват прекалено евтини. Може ли да увеличим цената им двойно и да прибавам още нещо странно за разкош? – за секунда мъжът я погледна преценуващо, а след това погледът му се промени изцяло. Явно рядко срещаше клиенти, готови да изкупят половината му магазин само и само, за да прецакат нечий рожден ден.

- Също така ми трябва някаква опаковка, която да е също толкова невероятно зловеща и гротесна. Майка ми, има особен вкус. – тук завъртя последните думи на езика си и ги подкрепи с лукава усмивчица. – Не харесва нищо, което изглежда прекалено елегантно и е твърд противник на красивите неща.

Щеше да е забавно, ако мъжът всъщност я познава. Ама какво да се прави...
- И предлагате ли доставка по домовете? Може, дамата от преди малко... да добави и от промоцията с пастичките – три на цената на една? Майка ми ще остане очарована от.... – не беше сигурна как може да нарече цялото струпване на омагьосани предмети и сладко. - ...подаръка си.

Да, това бе подарък.
Подарък, който Арина с удоволствие щеше да подари на майка си.
По ягодите. Ама, че семейство.

Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Максимилиян Шарков харесват този пост.

Максимилиян Шарков: Черен магьосник; Галеони : 60
Ниво :
Статистики :
Сила: 6
Издръжливост: 6
Интелигентност: 6
Ловкост: 2
Магия: 8
Късмет: 2

Post n°7

Re: ★ Магазинът за редки стоки на Шаркови

by Максимилиян Шарков Нед Авг 06, 2023 7:36 pm

С всяка своя дума младата госпожица го изненадваше още повече. Каквото и да бе направила майка й, то този подарък щеше да бъде запомнящ се.
Беше му забавно и това се личеше по съвсем леката усмивка на лицето му. Той прокара пръст по долната си устна, като се усмихна още повече за пастичките. Ах тези пастички!
Шарков заобиколи дървеният плот зад касата, извади лист хартия и едно перо (колко старомодно!) и започна да записва имената на предметите, които току що бе изброил.
Почерка му бе красив и леко наклонен на дясно, личеше си, че бе преминал през добро образование. Освен в „Друмщранг“, той бе ученик и на едни от най – добрите частни преподаватели.

Помисли върху оригиналната цена след което добави по една нула на някои, а на други дори по две. Смигна на Арина и след това й показа листчето, като се облегна леко на дървеният плот и скръсти ръце пред гърдите си, наблюдавайки я. Усмивката й бе красноречива, бе доволна от цените, но все пак оставаше един въпрос...
- С хартията не мога да помогна, с пастичките също... поне не от тук. Но в случай, че искате подходяща хартия за точно този подарък, карнавалният магазин имат избухваща такава. Хвърля конфети и брокат... с малко магия, срещу подходящата цена разбира се, ще я трансформираме на нещо по – елегантно за да комплиментира подаръка.
- А за пастичките? - какво любопитно момиче. Което явно обичаше и сладкото. Макс искаше да се засмее на това, но остана спокоен, като облиза болната си устна отново сякаш с цел да усети никотина по тях... никотина, който отдава бе изчезнал и като вкус и като мирис. От дрехите, косата му, пръстите му, устните му..., а той просто искаше цигара.
- Пастичките не ви ги препоръчвам. Сухи и безвкусни са, нищо чудно, че са на промоция. - но той може би не бе фактор за пастичките. Нито ги ядеше, нито ги харесваше. Но пък...

Част от него искаше да покани момичето „на пастичка“ - тя да яде нещо качествено и вкусно, а той да пие поредното двойно черно кафе, черно като костюма и почти като душата му, колко поетично. Но се сдържа от това. Просто я наблюдаваше с развеселени очи и съвсем лека чаровна усмивка.
Прокара ръка през косата си без да осъзнава, че тя бе казала нещо, дори не я бе чул. Просто бе видял как устните й се мърдат лекичко, а сега го наблюдаваше смутено.
- Извинявай, какво? - ах, как беше забравил любезността си и уважението. Бе преминал на „ти“ несъзнателно, колко непрофесионално от него. Но пък след като тя така силно искаше да изхарчи половин сандък галеони, то можеше да се каже, че вече са приятели.
- Питах какво би препоръчал, ако не са тези пастички.
- Хм.. може би трябва да те заведа и да ти покажа. Все пак след това, което направи ти за мен и магазина ми, това ще е най – малкото, което мога да направя аз за тбе. - потупа с пръст листчето хартия, а момичето сякаш се усмихна леко дяволите. Каква лисица.
- Да не забравиш да си хванеш и опаковъчната хартия, щедро я закръгли на нещо хубаво. Майка ще е очарована!
- В това няма спор. С какво госпожа Орлова е заслужила този ... незабравим подарък, ако смея да запитам? - с тези думи той надраска още нещо върху листчето и го подчерта.
Вече си представяше и опаковъчната хартия за този подарък, до къде бе стигнал. Дори нямаше да го опакова той. Това щеше да е работа на Нета, а той просто да се погрижи всички предмети да бъдат доставени невредими. Но си представяше нещо тъмно - черно или много тъмносиньо. Зависи кое от двете щеше да бъде избрано щеше да има сребристи или златисти детайли...
Защо, по дяволите, мислеше за това? Те не бяха парти агенция! Но уви, съзнанието на Максимилиян понякога работеше в странни посоки... точно като тази.

Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :

Post n°8

Re: ★ Магазинът за редки стоки на Шаркови

by Арина Орлова Нед Авг 06, 2023 10:26 pm

Максимилиян я бе попитал какво се крие зад подаръка.

Това я накара да се разсмее. За миг в магазина се разнесе звънлив и жизнерадостен смях. Бузите й поруменяха, а косите й се разпиляха около лицето й. Няколко кичура червена коса се наместиха върху очите й, което я накара да прокара пръстите си през тях, за да си проясни гледката към мъжа.

Можеше да прекара цели дни в нелепи обяснения и разкази за живота в семейство Орлови. Някой от тях бяха напълно нелепи, благодарение на нейното участие, други влизаха в категорията ежедневие, а трети бяха толкова невероятни, че всеки чужд човек би ги помислил за измислица.

Но, аристократите вероятно бяха чували поне веднъж за привичките и принципите на любимите й родителите. Те не се опитваха да ги крият. Напротив. С пълно гърло заявяваха позицията си и как днес света на магьосниците не е това, което е било едно време. Чистосърдечно мразеха присъствието на жени в куидичните отбори и по някоква странна причина го приемаха за лична обида.

Да имат дъщеря куидичен състезател, стремяща се да се въздигне към професионалистите, го приемаха за позор, очернил фамилията.

За всеобщо нещастия, Арина не беше от послушните момиченца, които мечтаеха да се къпят в галеони и биха направили всичко, за да изгубят удобството си. Не, тя бе дива и необоздана като горски пожар. Прелиташе с метлата и унищожаваше всичко след себе си.

Затова и с гордост насеше прозвището: „черната ягода на Орлови”.

Трябваха й няколко секунди, за да се упокой, за да може да се върне към разговора. Тъй де, да се прави на нормален човек. Не, че й се удаваше. Ама, имайки предвид реномето на антикварята, със сигурност Шаркови бяха виждали къде къде по-трагични случай.

- Да кажем, че най-добрата майка, заслужваа най-добрия подарък. – усмихна се и показа два реда чисто бели зъби. – Разбира се, многото нули са задължителни, иначе госпожа Орлова няма да може да го оцени достойнствата му.

Не намекваше. Направо заявяваше, че майка й беше от онези хора, които не само гледаха цената, а и се интересуваха единствено от нея. Какво й пукаше, че получава най-редкия магически предмет на всички времена, ако струваше само няколко галеона.

Това не беше достойно за „жрицата” на рода.

- Хм...разбирам. – тъмнокосият звучеше така все едно е разгадал всички черни тайни и заровени трупове на Орлови. Може би, ги познаваше или пък предлополагаше по безсрамната усмивка на червенокосата, която не обещаваше нищо добро.

- Предполагам, че можете да го доставите до вратата на имението. – вероятно вече имаха някой от хилядите адреси на Орлови, но Ари бе планирала всичко. За да има желания ефект, трябваше подаръка да пристигне на точното място в точното време. Ни минута по-рано или по-късно. Затова бързичко извади от раницата си едно картонче, на което припряно беше надраскала цялата информация. Даже имаше схема на къщата и чертеж как да намерят правилната врата.
Тъй де за всеки случай.

Подаде го на Макс и се усмихна, когато я погледна с един такъв особен поглед, все едно се чудеше истинска ли е или е надуваема ягодова поничка.
- Вече имаме адреса Ви. – естествено, че го имаха.
- Нищо за всеки случай.

Тъй като вече бе предвидила необходимата сума, използва момента да извади и три кесии с галеони и да ги сложи на плота до касата. Трябваше да стигнат за всичко, включително опаковката, декорации, доставки и т.н.

- Това трябва да покрие сметката и неприятностите, които ви създавам. – все пак беше Орлова, бе наследила някое друго забравено качество от родата си – умението да развързва кесията в правилния момент.

Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Максимилиян Шарков харесват този пост.

Максимилиян Шарков: Черен магьосник; Галеони : 60
Ниво :
Статистики :
Сила: 6
Издръжливост: 6
Интелигентност: 6
Ловкост: 2
Магия: 8
Късмет: 2

Post n°9

Re: ★ Магазинът за редки стоки на Шаркови

by Максимилиян Шарков Пон Авг 07, 2023 12:47 am

Този смях.. имаше чувство, че може да го слуша още. С часове, с дни. Може би завинаги. Рядко се срещаше такъв чист смях, сърдечен. Не знаеше изцяло какво стои зад него, но му харесваше да го слуша. Което само по себе си беше странно, защото Максимилиян не се впечатляваше лесно. И се насили да възвърне самоконтрола си. Но напоследък все търсеше утеха във всичко... във всяка.
Търсеше нещо, което просто да го извади от този трап в който се въртеше от известно време. Дали нечии очи, дали нечия ръка, коси, смях... просто нещо. Хващаше се за мимолетни неща в опит да почувства каквото и да е, което да не е онази тъпа болка, която бе оставена след НЕЯ.

- Ще се погрижа лично за всичко това. - той кимна към Орлова, след което извади магическата си пръчка. Със замах трите кесии се отвориха, а галеоните полетяха във въздуха. Бе изобретил лека магия за броене на галеони, защото понякога с този негов бизнес се налагаше. Да не бе луд да ги брои на ръка, но по – скоро имаше доверие на клиентите си.
Този случай обаче сам по себе си беше уникален. Знаеше, че брат й хвърля пари за пълни глупости, но малката Орлова със сигурност имаше други възгледи. Ако бе всяко друго момиче, което просто бе дошло тук с три кесии пълни със злато и голямо име зад гърба си, той сигурно би я сметнал за глезла харчеща парите на мама и татко за неща, които не разбира. Но Арина очевидно не бе такава, тя бе... различна.
Различна бе наистина интересен начин да я опише. И това не бе само заради неестествения и рядък цвят на косата й. Самото й държание бе по – различно от всичко с което се бе сблъсквал... и облеклото също. Него обаче не искаше да коментира, пълан безвкусица. Опитваше се дори да не го гледа. Все едно тъкмо се бе прибрала от плажа...
С лек ужас той реш да погледне пода и дали по него има пясък, беше чисто. Отдъхна си, след което взе кесиите и отиде в задната част на магазина. Прибра ги в сейфа и взе ключовете за магазина. След всичко, което тя бе направила за него.... той вече бе изразил желанието си веднъж. Може би бе време да го намекне втори път.

Тъкмо се връщаше обратно, когато Нета се върна с кутия с две пастички вътре... зачуди се дали е изяла четири или просто една. Не я попита, а просто чаровно й се усмихна.
- Нета, ще изляза за малко с госпожица Орлова, която бе толкова добра да направи една щедра поръчка. Информацията е на листа до касата, подсигури ми предметите и аз ще се погрижа за останалото.
- Ааа, да.... добре. - Нета изглеждаше объркана, а след това видя написаното върху листа и малките й очички се ококориха. Вдигна глава към Арина и към Макс, а после пак надолу. И тя не можеше да повярва на случващото се.
- Ако ми позволите... нека ви покажа къде са хубавите торти. И бих желал да узная името ви. - възможно най – учтиво я попита младият Шарков, като й предложи ръката си, докато отваряше вратата на магазинчето.

Край.

Арина Орлова, Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Български магически свят

★ Магазинът за редки стоки на Шаркови

★ Магазинът за редки стоки на Шаркови

Re: ★ Магазинът за редки стоки на Шаркови

Re: ★ Магазинът за редки стоки на Шаркови

Re: ★ Магазинът за редки стоки на Шаркови

Re: ★ Магазинът за редки стоки на Шаркови

Re: ★ Магазинът за редки стоки на Шаркови

Re: ★ Магазинът за редки стоки на Шаркови

Re: ★ Магазинът за редки стоки на Шаркови

Re: ★ Магазинът за редки стоки на Шаркови

Similar topics

Similar topics

Критерии за търсене

Display results as : Мнения Теми
Advanced Search