Индекс
46
Сила: 12
Издръжливост: 6
Интелигентност: 6
Ловкост: 4
Магия: 6
Късмет: 16
by 1. Име на героя
Ясен Тошев
2. Възраст
12 години
3. Външен вид
Ясен е момче с атлетично телосложение и светлобежов цвят кожа. Има къса коса с топъл тъмнорус цвят, която често носи сресана надясно. Чертите на лицето му са остри, решителни и допълнително се подсилват от изразителните му тъмни очи. Първото впечатление у повечето възрастни, като го видят, е за едно инатливо, непокорно дете. Обича да носи суичер с качулка, а през лятото често ходи с бейзболна шапка.
4. Характер
Ясен харесва живота си и е въодушевен от това да открива своите заложби и да ги развива. Баща му е неговивият най-голям пример за подражание и от няколко години вече времето с него му носи все по-голямо удоволствие. Поради доброто си представяне в спорта Ясен получава лесно вниманието на своите връстници и това му харесва. Всъщност това не просто му харесва. За Ясен най-ужасяващата представа е именно тази, че в даден момент това може да му бъде отнето. Изведнъж да стане Никой. Но Ясен близък допир с този свой ужас досега не е имал и затова много рядко такива мисли тормозят главата му. Фамилията му е огромна, самият той има двама по-малки братя, а имената на всичките си братовчеди и братовчедки дори не се е и опитвал да запомни. Свикнал е с това постоянно да има хора около него и завързването на приятелства му идва съвсем лесно. Ала новината, която онази странна огнена птица му донесе на единадестия му рожден ден, има силата да обърне всичко. Ясен осъзнава, че с това животът го бутна пряко в ямата на най-силния му страх. Отива на напълно непознато място. Там няма приятели, нито роднини и ще бъде напълно сам. Нищо повече от един Никой.
5. История
От малък Ясен показваше изразено влечение към движението и телесните занимания. С часове прекарваше по катерушките, изпробвайки различни начини да се качи най-горе, да се преметне от един лост към друг или просто да виси и да се люлее, мятайки крака напред-назад. Още повече обичаше в тези занимания да се надпреварва с другите момчета и не беше рядка гледка майка му да дотърчи притеснена и наострила нокти да го отскубне, защото пак се бе сборичкал с някое от другарчетата си. Детството му премина безгрижно, буйно и щастливо, а юношеството му и то така си продължи. С малки изключения.
Когато стана на 8, баща му го записа в клуб по борба. Ясен обичаше да ходи там. Тренировките бяха наистина уморителни. Понякога от натоварване му ставаше дори малко лошо и усещаше, че се кани да повърне, но резултатите не чакаха дълго и малкият борец започна да носи вкъщи медали за второ или трето място. А понякога дори и първо. В училище нещата също вървяха добре. Е, повечето предмети си бяха пълна скука, но пък с приятелите там му беше много забавно. За съжаление, заради мерките на държавата срещу някакъв вирус - и той не разбираше съвсем, 3 и 4 клас трябавше да учи главно от вкъщи и тогава започна да прекарва повече време и пред компютара. Любимата му игра беше Фортнайт. Много се кефеше да развива тактики за засада и да цепи противниците с калашника. Един път така се ядоса на една загуба, че нервите му не издържаха и пестниците му се стовариха гръмогласно върху плота на бюрото. В същия момент мониторът пред него пъргаво отскокна във въздуха, устреми се към тавана, като се завъртя наобратно, и остана да виси така отгоре. Сякаш кутията от пиксели бе решила, че 2 години ѝ стигат да седи върху прашното бюро, попивайки пръските плюнка на някакво вманиачено хлапе, и сега бе настъпил мигът тя да заеме заслуженото си място, като се издигне в полилей. Ужасът за секунди измести гнева от сърцето на Ясен и той хукна да вика родителите си, но когато най-сетне успя да натика татко си в стаята си, мониторът полилей хич вече не висеше славно от тавана. Беше се попилял на хилядите си съставни парчета из целия под. Това беше първата мистерия - така Ясен наричаше тези събития. Тогава баща му учудващо не повярва на отчаяните опити на сина си да му разкаже за случилото се и вместо това много му се ядоса...
А само няколко дни по-късно, по време на една от тренировките, когато партньорът му Данчо трябваше да пробва различни техники за преобръщане, Ясен така се напъна да остане неподвижен на земята, че изведнъж той просто залепна за нея. Буквално. Данчо не можа да повдигне дори връхчето на борцовките му, а сърцето на Ясен започна да бие от страх, че може би ще си остане така запечатан за ринга завинаги. Никак не можеше да мръдне и мускулче от тялото си, целият бе станал като олово. Най-мистериозното беше, че когато треньорът видя жалките, неуспешни опити на Данчо да приложи новите техники, той дойде при момчетата, за да демонстрира движенията отново, но дори и с неговата опитност и сила не успя да помръдне котвата, в която тялото на Ясен се беше превърнало тогава. За щастие, това причудливо състояние трая само 3 минути. Ала мислите за поредната мистерия не напуснаха кошмарите на Ясен следващите 3 седмици. А мистериозните събития не спряха с това, и даже започнаха да се случват все по-често.
Разрешението на мистериите дойде съвсем ненадейно точно на единадесетия му рожден ден, когато Ясен получи най-ужасяващия подарък в живота си. Беше следобяд и една запалена пуйка връхлетя неканено във всекидневната, поизграчи се леко, изтърси някакъв плик с писмо в скута на рожденика и после най-безцеремонно се врътна на обратно, като на излизане дори опърли с връхчето на перата си пердетата до прозореца. А майка му ги беше сменила едва тази сутрин. Още озадачен от поредната мистерия в живота си, Ясен първосигнално започна да разлепва плика. След като прочете съдържанието, му олекна. Не знаеше как приятелите му бяха направили това, но това беше ебаси яката шега. Тогава се позвъни на вратата. Беше време за купона и Ясен очакваше приятелите си всеки миг. А сега още повече нямаше търпение да разбере всяка подробност за това как по дяволите бяха успели да направят тази глупост. Усмихнато момчето рожденик отвори вратата и веднага се опули. Насреща му не стояха Петко, Шината(така викаха на Алекс, откакто сложи брекети) и Данчо, а непозната, възрастна жена, която го гледаше строго и проницателно. Междувременно майка му и баща му бяха чули, че се звъни, и бяха дошли до прага. Започнаха да си говорят с нея и Ясен реши да се отдалечи. Чу само името и: Симона Велева. Говориха дълго. Много дълго. Огорчението на Ясен постепенно се превърна в любопитство и тогава той осъзна, че още държи писмото. Разгърна го и започна да чете отново ръкописните букви, като този път внимаваше. Нима? Нима бе възможно това да е истина? Нее...Но? Когато след няколко часа, родителите му и непознатата излязоха от кухнята и дойдоха при него, той погледна лицата им и разбра веднага. Беше истина. Той беше магьосник и родителите му бяха взели решение. Той отиваше да учи в Мунгав.
Когато стана на 8, баща му го записа в клуб по борба. Ясен обичаше да ходи там. Тренировките бяха наистина уморителни. Понякога от натоварване му ставаше дори малко лошо и усещаше, че се кани да повърне, но резултатите не чакаха дълго и малкият борец започна да носи вкъщи медали за второ или трето място. А понякога дори и първо. В училище нещата също вървяха добре. Е, повечето предмети си бяха пълна скука, но пък с приятелите там му беше много забавно. За съжаление, заради мерките на държавата срещу някакъв вирус - и той не разбираше съвсем, 3 и 4 клас трябавше да учи главно от вкъщи и тогава започна да прекарва повече време и пред компютара. Любимата му игра беше Фортнайт. Много се кефеше да развива тактики за засада и да цепи противниците с калашника. Един път така се ядоса на една загуба, че нервите му не издържаха и пестниците му се стовариха гръмогласно върху плота на бюрото. В същия момент мониторът пред него пъргаво отскокна във въздуха, устреми се към тавана, като се завъртя наобратно, и остана да виси така отгоре. Сякаш кутията от пиксели бе решила, че 2 години ѝ стигат да седи върху прашното бюро, попивайки пръските плюнка на някакво вманиачено хлапе, и сега бе настъпил мигът тя да заеме заслуженото си място, като се издигне в полилей. Ужасът за секунди измести гнева от сърцето на Ясен и той хукна да вика родителите си, но когато най-сетне успя да натика татко си в стаята си, мониторът полилей хич вече не висеше славно от тавана. Беше се попилял на хилядите си съставни парчета из целия под. Това беше първата мистерия - така Ясен наричаше тези събития. Тогава баща му учудващо не повярва на отчаяните опити на сина си да му разкаже за случилото се и вместо това много му се ядоса...
А само няколко дни по-късно, по време на една от тренировките, когато партньорът му Данчо трябваше да пробва различни техники за преобръщане, Ясен така се напъна да остане неподвижен на земята, че изведнъж той просто залепна за нея. Буквално. Данчо не можа да повдигне дори връхчето на борцовките му, а сърцето на Ясен започна да бие от страх, че може би ще си остане така запечатан за ринга завинаги. Никак не можеше да мръдне и мускулче от тялото си, целият бе станал като олово. Най-мистериозното беше, че когато треньорът видя жалките, неуспешни опити на Данчо да приложи новите техники, той дойде при момчетата, за да демонстрира движенията отново, но дори и с неговата опитност и сила не успя да помръдне котвата, в която тялото на Ясен се беше превърнало тогава. За щастие, това причудливо състояние трая само 3 минути. Ала мислите за поредната мистерия не напуснаха кошмарите на Ясен следващите 3 седмици. А мистериозните събития не спряха с това, и даже започнаха да се случват все по-често.
Разрешението на мистериите дойде съвсем ненадейно точно на единадесетия му рожден ден, когато Ясен получи най-ужасяващия подарък в живота си. Беше следобяд и една запалена пуйка връхлетя неканено във всекидневната, поизграчи се леко, изтърси някакъв плик с писмо в скута на рожденика и после най-безцеремонно се врътна на обратно, като на излизане дори опърли с връхчето на перата си пердетата до прозореца. А майка му ги беше сменила едва тази сутрин. Още озадачен от поредната мистерия в живота си, Ясен първосигнално започна да разлепва плика. След като прочете съдържанието, му олекна. Не знаеше как приятелите му бяха направили това, но това беше ебаси яката шега. Тогава се позвъни на вратата. Беше време за купона и Ясен очакваше приятелите си всеки миг. А сега още повече нямаше търпение да разбере всяка подробност за това как по дяволите бяха успели да направят тази глупост. Усмихнато момчето рожденик отвори вратата и веднага се опули. Насреща му не стояха Петко, Шината(така викаха на Алекс, откакто сложи брекети) и Данчо, а непозната, възрастна жена, която го гледаше строго и проницателно. Междувременно майка му и баща му бяха чули, че се звъни, и бяха дошли до прага. Започнаха да си говорят с нея и Ясен реши да се отдалечи. Чу само името и: Симона Велева. Говориха дълго. Много дълго. Огорчението на Ясен постепенно се превърна в любопитство и тогава той осъзна, че още държи писмото. Разгърна го и започна да чете отново ръкописните букви, като този път внимаваше. Нима? Нима бе възможно това да е истина? Нее...Но? Когато след няколко часа, родителите му и непознатата излязоха от кухнята и дойдоха при него, той погледна лицата им и разбра веднага. Беше истина. Той беше магьосник и родителите му бяха взели решение. Той отиваше да учи в Мунгав.
