Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    РП На игрището - Ясна и Борис

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : РП На игрището - Ясна и Борис Coin10 39
    Ниво : РП На игрището - Ясна и Борис Untitl40
    Статистики :
    РП На игрището - Ясна и Борис Streng10 Сила: 8
    РП На игрището - Ясна и Борис Shield10 Издръжливост: 18
    РП На игрището - Ясна и Борис Brain10 Интелигентност: 8
    РП На игрището - Ясна и Борис Runnin10 Ловкост: 6
    РП На игрището - Ясна и Борис Magic-10 Магия: 28
    РП На игрището - Ясна и Борис Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : РП На игрището - Ясна и Борис PearРП На игрището - Ясна и Борис MangoРП На игрището - Ясна и Борис Sausage

    РП На игрището - Ясна и Борис

    Писане by Борис Захариев Чет Яну 05, 2023 3:11 pm


    Беше седем вечерта в някой ден към края на първата учебна седмица и обувките на Борис джакаха нещастно по калната земя. Времето в България в началото на септември започваше да става непридвидимо, а дъждовете бяха все по-често срещано явление. Небето беше притъмняло от черните свъсени облаци, но за щастие дъждът бе спрял преди няколко часа. Перфектното време за една индивидуална тренировка.  

    Съдомниците на Борис знаеха защо си тръгва по-рано от вечерята. Все пак правеше това всеки ден. И всеки път отиваше на едно и също място - куидичното игрище. С куофъл под мишница и метла в другата си ръка, момчето крачеше забързано към обръчите и нямаше търпение да се издигне във въздуха. Беше чакал този момент през целия ден. 

    През изминалата седмица в училището не се бе случило нещо кой знае колко интересно. Минаха през всички скучни въведения и представяния на преподаватели и първокурсници, всички скучни встъпителни уроци и разминаване с досадни първокурсници по коридора. Шест години Борис минаваше през това и шест години го намираше за банално и безмислено. Но все пак неговите приоритети бяха малко по-различни. 

    Стигна до игрището и се спря. Вдигна поглед към обръчите, които се бяха извисили над него и вдиша дълбоко, като затвори очи. Юмрукът му се обви здраво около дръжката на метлата, а в носа си усети миризмата на пръст, дъжд и вълнение. Така и не спря да се вълнува, преди да полети. Всеки път сякаш нещо в него се раждаше наново. Възседна метлата стисна сигурно куофъла под мишница и започна да се изкачва бавно нагоре. Направи няколко зиг-загообразни движения, след което се стелна рязко към едната страна, след което отново към другата. Излетя в другия край на игрището, след което се премести към най-крайния ляв ъгъл. Изучаваше терена, припомняше си всяка негова извивка и ъгълче. Преценяваше дистанцията от всяка точка на полето. 

    След като направи това упражнение няколко пъти, реши, че може да започне. Неотслабвайки хватката си върху куофъла, момчето се приведе над метлата и политна напред. Беше бърз. Беше много бърз. Но всеки може да лети в права линия, затова Борис направи няколко резки завоя по пътя си към обръчите и на няколко пъти наклони цялото си тяло встрани заедно с метлата, за да изпълни сложно привеждане в стила на Нео от Матрицата. Предсатви си, че пред него лети противников играч, гмурна се надолу, след което рязко промени посоката си встрани, за да избегне въображаемата му хватка. Стигна до обръчите мълниеносно бързо и хвърли куофъла през най-малкия с хирургическа прецизност. 

    Уцели. Разбира се. Винаги уцелваше. 

    Борис се порея малко във въздуха, пресмятайки как може да оптимизира играта си. Може би ако…

    Внезапно усети, че някой го наблюдава някъде от земята. Някои може да го нарекат шесто чувство или друга свръхестествена способност, но Борис дотолкова бе свикнал да бъде сам, че присъствието на друго човешко същество близо до него бе остро осезаемо.

    Погледна надолу и видя, че някой бе вдигнал куофъла от земята. Започна да се спуска надолу, за да установи, кой беше досадникът. 

    Ясна Соколова харесва този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : РП На игрището - Ясна и Борис Coin10 39
    Ниво : РП На игрището - Ясна и Борис Untitl42
    Статистики :
    РП На игрището - Ясна и Борис Streng10 Сила: 28
    РП На игрището - Ясна и Борис Shield10 Издръжливост: 24
    РП На игрището - Ясна и Борис Brain10 Интелигентност: 28
    РП На игрището - Ясна и Борис Runnin10 Ловкост: 28
    РП На игрището - Ясна и Борис Magic-10 Магия: 40
    РП На игрището - Ясна и Борис Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : РП На игрището - Ясна и Борис PearРП На игрището - Ясна и Борис MangoРП На игрището - Ясна и Борис ChiliРП На игрището - Ясна и Борис SausageРП На игрището - Ясна и Борис WatermelonРП На игрището - Ясна и Борис SapphireРП На игрището - Ясна и Борис EmeraldРП На игрището - Ясна и Борис Birthday1

    Re: РП На игрището - Ясна и Борис

    Писане by Ясна Соколова Чет Яну 05, 2023 10:28 pm


    - Изпусна си куофъла! - засмя се Ясна и избута кичурите коса, които се бяха изпречили пред лицето ѝ. 

    Непознатото момче се спусна към нея и тя веднага се почувства смразена от сериозното и вглъбено изражение, което имаше. Беше го засичала из коридорите през тази първа седмица обратно в училище, но не знаеше неговото име. Но знаеше, че играе в куидичния отбор, както нея и беше гончия. Неведнъж го беше виждала с метла в ръка, бързащ към игрището вероятно. Ясна от своя страна беше търсачът на дом Лъч. Бърза, пъргава и луда по снича. 

    - Не съм го изпуснал. - сопна се момчето. - Ако знаеше за какво служи... - момчето тръгна презрително да ѝ отговаря, когато видя, че на земята до нея имаше метла. Тогава се вгледа малко по-добре в лицето на момиче и видя лилавите, дълги коси и се сети, че я беше виждал. 

    - Извинявай, прав си. Всъщност вкара много добър гол, който за жалост никой не успя да види. Само аз. - Ясна отново изчурулика и се засмя. Ставаше ѝ малко неловко от студенината, с която момчето я гледаше. - И само как се изпъзна на онези двамата невидим противници. - девойката размаха ръка и описа няколко пируета, подобни на тези, който тъмнокосото момче беше направило.

    Момчето продължаваше да се взира в метлата ѝ. Сякаш мястото ѝ не беше там. Ясна улови погледа му и взе метлата в ръката си. 

    - Мислех, че няма да има никой по това време. - каза тя. - Нямах търпение да се махна от замака и да полетя... - тогава възседна метлата с лекота и ловко се изтреля нагоре, профучавайки покрай момчето.

    - Впрочем, аз съм Ясна. Приятно ми е! - още една усмивка, която сякаш не достигна по никакъв начин до момчето и неговите студени очи.
    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : РП На игрището - Ясна и Борис Coin10 39
    Ниво : РП На игрището - Ясна и Борис Untitl40
    Статистики :
    РП На игрището - Ясна и Борис Streng10 Сила: 8
    РП На игрището - Ясна и Борис Shield10 Издръжливост: 18
    РП На игрището - Ясна и Борис Brain10 Интелигентност: 8
    РП На игрището - Ясна и Борис Runnin10 Ловкост: 6
    РП На игрището - Ясна и Борис Magic-10 Магия: 28
    РП На игрището - Ясна и Борис Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : РП На игрището - Ясна и Борис PearРП На игрището - Ясна и Борис MangoРП На игрището - Ясна и Борис Sausage

    Re: РП На игрището - Ясна и Борис

    Писане by Борис Захариев Пет Яну 06, 2023 3:46 pm


    Борис всъщност не беше студен. Не беше и топъл. Той просто беше ампутиран от всякакви чувства, благодарение на начина, по който беше отгледан. Онази перфектна къща, в която сякаш не живееше никой, избягването на родителите му да говорят за емоциите си и да ги изразяват явно - всичко това бе нанесло необратими последствия върху характера на Борис и го бе превърнало в човека, който беше той днес. 
    Самотата и липсата на приятели беше другото, което го правеше да изглежда недостъпен и високомерен. Той просто не знаеше как да разговаря с хора. 
    Е, да, имаше много фенове и около него вечно се мотаеше определена групичка от момчета, но това някой да го заговори, просто ей така, защото го е намерил за интересен - това никога не се случваше. Въпреки, че Ясна очевидно беше впечатлена от уменията му върху метлата, той беше озадачен. 
    Почти толова озадачен, колкото от това, че тя явно нямаше никаква представа кой е той. 
    Борис пресегна ръка в страни и метлата мигом се прилепи до кожената ръкавица върху дланта му. Възседна метлата и се заиздига нагоре, докато не се изкачи на едно ниво с лилавокосото момиче. Той имаше бегла представа коя е тя, беше станала търсач на Лъч миналата година, когато старият им търсач бе претърпял особено болезнено падане от метлата и се контузи жестоко. Може би затова не можеше да се сети кой е. Не бяха играли заедно особено дълго време. 


    - Аз съм Борис. - каза той малко по-високо, за да надвика ветровете, които от време на време се надигаха във въздуха. - Ти си новия търсач на Лъч, нали така?
    - Точно. - лицето ѝ грейна доволно и сякаш лъч светлина огря мястото, на което се рееше тя. Нищо, че бяха надвиснали облаци, които нямаше да се махнат с дни от небето. Нищо, че беше сумрак и слънцето отдавна се беше скрило зад хълма. 
    - Супер. - каза равно той. Беше подразнен, задето някой нарушаваше спокойствието му, но пък може би беше по-добре да тренира с жив човек, отколкото да забива куофъла сам в обръчите. - Само да летиш ли си дошла?
    - Ами… - въпросът като че ли я хвана неподготвена, защото Ясна придоби озадачено изражение, сякаш не се беше замисляла за това. - По принцип да, но ако имаш по-добро предложение, ще се радвам да го чуя. 


    “По-доброто ми предложение е да се разкараш от тук, но ще си го спестя.” 


    - Играла ли си някога като гончия?
    - Малко, като малка. Тогава изпробвах различни роли, преди да намеря тази, която ми прилага най-добре. 
    - Супер, значи знаеш как се случват нещата. Дръж. - каза той и хвърли куофъла към изненаданите ѝ ръце. - Нали си търсач, предполагам това значи, че си бърза. - Борис прилегна на метлата и по устните му заигра особена усмивка. - Да видим колко бърза си точно. 

    На Ясна ѝ отне момент, в който да дешифрира смисъла зад думите на пловдивчанина, а когато това се случи, тя се ухили и в очите ѝ заигра пламъкът на спортния дух. 
    - Внимавай какво си пожелаваш. 

    И с това тя стисна здраво куофъла подмишница и хвръкна към другата страна на полето. 

    Админ: + 10 галеона (отчетени).
    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : РП На игрището - Ясна и Борис Coin10 39
    Ниво : РП На игрището - Ясна и Борис Untitl42
    Статистики :
    РП На игрището - Ясна и Борис Streng10 Сила: 28
    РП На игрището - Ясна и Борис Shield10 Издръжливост: 24
    РП На игрището - Ясна и Борис Brain10 Интелигентност: 28
    РП На игрището - Ясна и Борис Runnin10 Ловкост: 28
    РП На игрището - Ясна и Борис Magic-10 Магия: 40
    РП На игрището - Ясна и Борис Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : РП На игрището - Ясна и Борис PearРП На игрището - Ясна и Борис MangoРП На игрището - Ясна и Борис ChiliРП На игрището - Ясна и Борис SausageРП На игрището - Ясна и Борис WatermelonРП На игрището - Ясна и Борис SapphireРП На игрището - Ясна и Борис EmeraldРП На игрището - Ясна и Борис Birthday1

    Re: РП На игрището - Ясна и Борис

    Писане by Ясна Соколова Пет Яну 06, 2023 5:05 pm


    Вятърът нахлу в ушите ѝ, развя косите ѝ и Ясна съжали, че беше пропуснала да ги прибере в стегната опашка. Но хей, един себеуважаващ се куидичен играч знаеше как да се справя с незначителните пречки. 

    Имаше нещо, което сега беше по-важно - да избяга от Борис, който я настигаше по-бързо отколкото ѝ се искаше. Изтреля се като стрела напред и ускори метлата си. Трябваше ѝ малко време да прецени шестокурсника и как той лети със своята метла. 

    Рязък завой наляво я спаси от това Борис да я настигне и да изтръгне куофъла от ръцете ѝ. Обърна се назад, за да види къде точно се намира момчето и се засмя звънливо, по скоро на себе си, тъй като той не можеше да я чуе, когато установи, че той я следваше неотлъчно.
     
    Много добре. - помисли си Ясна. - Явно трябва да се постарая повече. 

    Ускори метлата и леко се прилепи към нея. Разстоянието между тях започна да се увеличава и Ясна смени отново посоката, този път нагоре. Щеше да го заведе във висините, където обичаше да лети. А пък Борис щеше да я последва без проблем, както самата тя разбра. 

    Борис откликваше на всяко нейно движение - леко нагоре, малко в страни, рязък завой на ляво и отново нагоре. Сякаш четеше мислите ѝ и виждаше какво точно иска иска да направи. Това правеше измъкването от него много по-сложно. 

    Май е време за свободното падане. - това беше нейния си номер. Номер, който не веднъж е докарвал истеричните викове на майка ѝ. Даже последния път, когато за момент имаше проблем да овладее метлата, майка ѝ ѝ забрани да го прави повече. Но Ясна я увери, че това няма да се случи, но ще бъде много внимателна и повече няма да я стряска така. 

    Но за да го направи подобаващо, трябваше да се издигне още по-нависоко. Ако не беше на достатъчна височина, земята щеше да я очаква за едно величествено разбиване. Без повече да мисли, се завъртя спираловидно и издърпа дръжката на метлата нагоре. Стисна зъби, тъй като добре познатото усещане, че нещо я смазва, се появи. Опита се да диша дълбоко и спокойно, мислейки си за това как въздуха навлиза в дробовете ѝ, разширява ги и си тръгва като лека въздишка по отминали летни дни. 

    Зад нея Борис умело промени траекторията си и я последва. Не можеше да види лицето му, защото всяка секунда беше важна и всяко разсейване, щеше да я извади от баланса. А балансът беше всичко, за това което се канеше да направи. 

    Само тя и метлата, нищо друго не съществуваше. 

    Ясна стигна до нужната височина и застина във въздуха. Секунда по-късно Борис се появи и се спря на нейното ниво. Тя се усмихна дяволито и скочи с метлата надолу, оставяйки шестокурсника с леко объркана физиономия. 

    - Ама какво прави... 

    Останалото не го чу. Беше започнала да пада и знаеше, че има няколко секунди, в които щеше да е най-свободното момиче на тази планета. Тя и метлата бяха едно, а въздухът фучеше в ритъм около тях. Обожаваше свободното падане. Разбираше, че е мега опасно, но ѝ даваше такъв заряд, че си струваше да го направи. Или поне за нея си струваше. 

    Борис полетя надолу, леко объркан дали все още летяха или Ясна беше решила да сложи край на живота си. И защо в негово присъствие, ако беше второто. 

    А петокурсничката кипеше и вреше. Но беше време да се откъсне от това невероятно усещане и да издърпа метлата. Напрежението в ръцете ѝ беше жестоко. Идваше трудния момент, в който почти съжаляваш, че си предприел такова нещо. Всичко се бори с теб и не иска да ти позволи да изправиш метлата, и да полетиш отново нагоре. 

    А земята те чака в своята прегръдка.

    - Не и днес! - изкрещя Ясна, впрегна всички сили, изправи метлата и с бясна скорост профуча нагоре.  

    За още няколко секунди стигна до обръчите и метна куофъла в средния. Остана да лети във въздуха на едно място и да гледа към мястото, където куофъла беше прелетял. 

    -Пффф... - въздъхна и адреналинът, който я беше държал се изцеди от нея.









    Админ: + 10 галеона (отчетени).
    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : РП На игрището - Ясна и Борис Coin10 39
    Ниво : РП На игрището - Ясна и Борис Untitl40
    Статистики :
    РП На игрището - Ясна и Борис Streng10 Сила: 8
    РП На игрището - Ясна и Борис Shield10 Издръжливост: 18
    РП На игрището - Ясна и Борис Brain10 Интелигентност: 8
    РП На игрището - Ясна и Борис Runnin10 Ловкост: 6
    РП На игрището - Ясна и Борис Magic-10 Магия: 28
    РП На игрището - Ясна и Борис Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : РП На игрището - Ясна и Борис PearРП На игрището - Ясна и Борис MangoРП На игрището - Ясна и Борис Sausage

    Re: РП На игрището - Ясна и Борис

    Писане by Борис Захариев Нед Яну 08, 2023 4:39 pm


    На Борис рядко му се случваше да е впечатлен. След като беше израстнал в един голям балон, в който всички постоянно му повтарят колко е добър, велик и невероятен, някак не му се струваше възможно някой да направи нещо, което искрено да го изненада по простата причина, че бе нещо, на което той не е способен. Нещо, което не беше виждал преди. Особено като става въпрос за куидич. 


    Никога обаче не му се беше случвало обаче източникът на тази изненада да бъде момиче. 


    - Не беше зле…
    - каза той като се доближи плавно с метлата си до задъханата Ясна. …като за момиче, довърши той на ум. 


    Ясна се обърна към него на забавен каданс, леко зашеметена от това, което бе успяла да постигне току-що. Лицето ѝ се беше зачервило, а косата се беше разпиляла навсякъде по раменете ѝ. Въпреки това тя се ухили доволно на Борис. 


    -
    Мерси! Не го правя за първи път, както можеш да си представиш, но гледам майка ми да не е наблизо когато това се случи, иначе ще ме изпепели само с поглед. 
    - Мога да си представя. - подсвирна той като не сваляше поглед от нея. - Изглеждаше доста опасно. 
    - Само ако не си му хванал цаката. 


    Борис се порея още няколко секунди до момичето, което жадно си поемаше глътки въздух, след което мълчаливо се спусна надолу и загреба куофъла от росната трева. Изкачи се отново обратно нагоре и отново стигна до Ясна. 


    -
    Благодаря че ми показа готиното трикче, но предполагам, че вече няма да си много достоен противник. 
    - А? Какво тряб…
    - Просто изглеждаш изморена. 
    - И въпреки това мога да летя. 
    - Щом казваш. 


    Стори му се, че момичето цялото се наежи и тръгна да казва нещо друго, но Борис не я чу, защото се отдалечи от обръчите и обърна метлата си в тяхна посока. Ясна още седеше на мястото си и не изглеждаше особено доволна. Борис се зачуди дали не я беше засегнал неволно. Но наистина изглеждаше изтощена. А и беше момиче. 


    Северняка прилегна над метлата си и я подкара отначало бавно, след което постепенно ускори ход. Ясна изведнъж осъзна, че той иска да продължи тренировката си и прие това като предизвикателство. Запъти се право към него в опит да вземе куофъла от здравия му захват, но Борис направи един лъжлив завой, който тя последва, след което продължи по оригиналната си траектория. Стори му се, че чува тежко изпуфтяване зад себе си, но не се обърна. В един мач фокусът се равняваше на всичко. 


    Ясна се опита да го догони, но момчето имаше преднина. Завиваше наляво-надясно, гмуркаше се надолу, след което рязко се изкачваше обратно нагоре - и всичко това без изобщо да забави скоростта си или да изгуби инерция. Все още беше далеч от обръчите, когато реши да стреля. Хвърли куофъла във въздуха, след което се завъртя мълниеносно с метлата и го удари с метличината. Червената топка описа красива дъга и влезе през средния обръч, след което тупна меко на земята. 


    Когато се завъртя, Борис срещна запъхтяния поглед на Ясна. Въпреки, че беше пребледняла, изглеждаше готова за още спаринг във въздуха. Борис въздъхна. 

    - Може да си ходим вече. Май скоро ще завали. 


    И точно тогава първата капка дъжд падна върху бузата му. 
    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : РП На игрището - Ясна и Борис Coin10 39
    Ниво : РП На игрището - Ясна и Борис Untitl42
    Статистики :
    РП На игрището - Ясна и Борис Streng10 Сила: 28
    РП На игрището - Ясна и Борис Shield10 Издръжливост: 24
    РП На игрището - Ясна и Борис Brain10 Интелигентност: 28
    РП На игрището - Ясна и Борис Runnin10 Ловкост: 28
    РП На игрището - Ясна и Борис Magic-10 Магия: 40
    РП На игрището - Ясна и Борис Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : РП На игрището - Ясна и Борис PearРП На игрището - Ясна и Борис MangoРП На игрището - Ясна и Борис ChiliРП На игрището - Ясна и Борис SausageРП На игрището - Ясна и Борис WatermelonРП На игрището - Ясна и Борис SapphireРП На игрището - Ясна и Борис EmeraldРП На игрището - Ясна и Борис Birthday1

    Re: РП На игрището - Ясна и Борис

    Писане by Ясна Соколова Нед Яну 08, 2023 10:01 pm


    - На мен не ми пречи дъжда... ако нямаш и ти нищо против, можем да продължи... – Следващите капки дъжд се изсипаха толкова бързо, че за нула време, всичко стана сиво и нищо не се виждаше. Шумът беше толкова силен, че това което Борис се опита да каже, не достигна до Ясна. Момичето приведе глава, сложи ръка на очите си и се опита да потърси шестокурсника с поглед.
    Толкова силно валеше, че нищо не се виждаше. И давамата станаха вир вода за секунди.

    - Ела – Борис я хвана за ръката и я придърпа към себе си, за да може да го чуе. – Не можем да стоим тук. Ела да се скрием долу.

    Ясна насочи метлата надолу и между изсипващите се капки като порой, видя накъде я водеше момчето – към входа на съблекалните. Там можешеха да се скрият под навеса, докато дъжда понамали поне малко.  И по-добре. Вече и ставаше студено, тъй като януарският дъжд не беше никак топъл. Въпреки зимната мантия, която носеше, влагата бързо навлизаше и вече усещаше и блузата под нея мокра. Косата ѝ се беше прилепила плътно по скалпа и ледените кичури лепнеха по лицето ѝ.

    - Хайде! – извика Борис, докато тя бавно напредваше. Той беше по-напред и махаше с ръка.

    - Идвам, идвам. – намръщено отговори Ясна, тъй като дъждът не спираше да влиза в очите ѝ. Въобще не виждаше къде лети и накъде отива.

    Чу се тихо туп и Ясна най-накрая кацна пред входа на съблекалните. Петокурсничката остави метлата на земята, а Борис я подпря на дървената поставка за метли наблизо.

    - Какъв е този дъжд, който се появи от нищото... – момичето се опита да изтръска стичащата се вода от ръкавите на дрехата ѝ. Притисна единия ръкав и го завъртя, така че водата да се отцеди от него. – Чудесно. – с досада отвърна Ясна. – Избрахме страхотно време за летене. - След това махна мокрия шал увит около врата ѝ и го пусна на земята. 

    - Мда. – Борис кимна в съгласие. – Малко ни понамокри. – крайчеца на устните му леко се изви в усмивка. Това накара Ясна да се усмихне също. Трябваше по-често да го прави. – Предлагам да изчаме да поспре, тъй като вали прекалено силно – Борис погледна към игрището и се намръщи на появилия се порив на вятъра, който караше капките дъжд рязко да променят посоката си.

    - Съгласна! – възкликна Ясна. – Никак не искам да съм в този дъжд навън. Въпреки че ще се вледена, ако..

    Тогава Борис извади магическата си пръчка и направи заклинание, с което подсуши дрехите им. Явно беше добавил и загряващо заклинание, тъй като Ясна усети как топлина се разлива по цялото ѝ тяло и се почувства все едно седи пред камината вкъщи.

    - Благодаря ти... Борис... – въздишка на облекчение се откъсна от момичето и тя изгледа шестокурсника с благодарност. - Така е много по-добре. - след което измъкна една малка чанта, която беше скрила под мантията си и се разтършува за нещо в нея. След няколко секунди шумкане, извади малък плик и го поднесе към Борис.
    - Вземи си, аз съм ги правила. Курабийки с шоколад и кокос. В знак на признателност, за това, че изсуши дрехите ми...
    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : РП На игрището - Ясна и Борис Coin10 39
    Ниво : РП На игрището - Ясна и Борис Untitl40
    Статистики :
    РП На игрището - Ясна и Борис Streng10 Сила: 8
    РП На игрището - Ясна и Борис Shield10 Издръжливост: 18
    РП На игрището - Ясна и Борис Brain10 Интелигентност: 8
    РП На игрището - Ясна и Борис Runnin10 Ловкост: 6
    РП На игрището - Ясна и Борис Magic-10 Магия: 28
    РП На игрището - Ясна и Борис Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : РП На игрището - Ясна и Борис PearРП На игрището - Ясна и Борис MangoРП На игрището - Ясна и Борис Sausage

    Re: РП На игрището - Ясна и Борис

    Писане by Борис Захариев Вто Яну 10, 2023 8:11 pm


    - Не, благодаря. 
    - Защо? Много са вкусни, гарантирам. 
    - Ще пропусна. 
    - Ако не ти харесат може да ги изплюеш, няма да се обидя. 
    - … алергичен съм.
    - Оу… окей. 


    Ръката на Ясна се смъкна някак унило надолу, но нежеланието на Борис да опита от курабийките ѝ изобщо не ѝ попречи самата тя да си гризне една. Действието поръси малко трохи в скута ѝ, но момичето сякаш не забеляза, тъй като беше заета да се взира в дъждовните капки навън. Борис я гледаше с едва загатнат интерес. Момичето беше… особено. Говореше твърде много, беше твърде развълнувана, искреше прекалено ярко. Той не беше срещал човек като нея. Беше свикнал всичко и всички около него да бъдат сдържани и прибрани хора, които никога не говорят повече от най-необходимото. Освен Тервел. Тервел говореше като и за двама им. Но пък тяхната връзка беше малко по-различна. 

    - Към какво си алергичен? - високият женски глас на Ясна го изтръгна от мислите в главата му. 
    - А? - попита той, леко объркан за какво точно говореха преди малко.
    - Нали каза че си алергичен към курабийките. - тя завъртя глава в негова посока и лилавеещите кичури се разсипаха по рамото ѝ. От близкото разстояние, което ги делеше, Борис неволно забеляза всички цветове, които се съдържаха в очите ѝ - зелено, кафяво, златисто… Забеляза и бенките от ляво на слепоочието ѝ, които сякаш формираха някакво неназовано съзвездие. Забеляза…
    - Кокос. - отвърна равно той, без следа от някаква емоция. - Алергичен съм към кокос. Като малък на някакъв детски рожден ден съм изял някакъв кокосов сладкиш и съм започнал да се задушавам. 


    Рожденият ден беше на Тервел. Гувернантката така се беше паникьосала, че беше припаднала от притеснение. Добре че най-добрият му приятел беше достатъчно адекватен, че да предприеме нужните мерки, иначе Борис нямаше да бъде тук и сега. Проблемът се беше оказал по-сериозен, отколкото бяха очаквали. Тервел никога не му позволи да забрави за онзи ден. “Ако знаеш как се поду само и стана лилав целия… приличаше на някакъв застрашен вид жаба.”

    Ясна го гледаше с интерес. 

    - Добре че не си алергичен към шоколад значи. Защото… - тя въздъхна и облегна лакти на коленете си, от което цялата ѝ коса отново се разлетя навсякъде около нея. - …това би било ужасно вселенско наказание. 
    - Не обичам много сладко. 

    Тя извърна рязко глава в негова посока и го погледна шокирано. Устните ѝ се разтвориха леко и тя се канеше да каже нещо, когато изведнъж Борис осъзна неудобната истина. 

    Беше на петнадесет, сам с момиче в куидичните съблекални насред порой. Поправка. Беше на петнадесет, сам с красиво момиче в куидичните съблекални насред порой. Преглътна, изправен пред морален казус, с който никога преди не се бе сблъсквал, а Ясна отвори уста и започна да обяснява нещо…
    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : РП На игрището - Ясна и Борис Coin10 39
    Ниво : РП На игрището - Ясна и Борис Untitl42
    Статистики :
    РП На игрището - Ясна и Борис Streng10 Сила: 28
    РП На игрището - Ясна и Борис Shield10 Издръжливост: 24
    РП На игрището - Ясна и Борис Brain10 Интелигентност: 28
    РП На игрището - Ясна и Борис Runnin10 Ловкост: 28
    РП На игрището - Ясна и Борис Magic-10 Магия: 40
    РП На игрището - Ясна и Борис Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : РП На игрището - Ясна и Борис PearРП На игрището - Ясна и Борис MangoРП На игрището - Ясна и Борис ChiliРП На игрището - Ясна и Борис SausageРП На игрището - Ясна и Борис WatermelonРП На игрището - Ясна и Борис SapphireРП На игрището - Ясна и Борис EmeraldРП На игрището - Ясна и Борис Birthday1

    Re: РП На игрището - Ясна и Борис

    Писане by Ясна Соколова Вто Яну 10, 2023 10:27 pm


    - Другият път няма да слагам кокос, за да може да ги пробваш. Рецептата ми е топ и брат ми Вихър, може да ти потвърди. Като го видиш, питай го. – Ясна му смигна закачливо.

    Тогава видя, че Борис беше някъде другаде. Или поне в своята глава. Не изглеждаше като човек, който чува какво му се казва. По-скоро беше изправен пред някаква вътрешна дилема, която едва ли бе свързана с курабийките на Ясна.

    Шестокурсникът я гледаше право в очите и сякаш се опитваше да я попита нещо, което устните му не можеха да изрекат. А може би и нямаше нужда.

    „Да, устните му...“ - петокурничката си представи нещо, което не очакваше. „Ясна!“ – изкрещя в главата си. „Какво точно правиш?!“

    Лесно прикри руменината, която изби по лицето ѝ като се изправи и отиде до ръба на навеса и протегна ръка. Капките жадно се впиха в кожата ѝ и тя усети отново колко студени бяха. Позволи на дъжда да намокри цялата ѝ длан, тъй като все още не можеше да се обърне и да погледне тъмнокосото момче. Мисълта от по-рано отново щеше да се върне...

     Усещаше я как човърка в ъгъла на съзнанието ѝ и си проправя път към нея. Коремът ѝ се сви напрегнато, сякаш предствоеше да скочи надолу с главата от ръба на метлата си... докато се намира някъде над облаците.
    Тази мисъл се появи за първи път, когато Борис я хвана за ръката, след като започна да вали и Ясна се почувства сякаш мълния я беше ударила. Даже, беше сигурна, че точно това се случи. Но какво да се очаква от петнадесет годишен мозък на подивяла тийнейджърка, която обича да залага живота си на косъм, всеки път когато е на игрището?

    Лилавокоската долепи език до върха на зъбите си, в опит да намери правилните думи и да се обърне. 

    - Трябва да... – Завъртя се с лекота на пръсти и едва не връхлетя върху Борис, чийто дъх докосна лицето ѝ.
    - Не, не трябва. – Беше толкова категоричен, че без да осъзнае, Ясна кимна в съгласие. Очите ѝ искряха и тя не можеше вече да прикрие колко много ѝ харесва Борис да е толкова близо. Не и когато дългокоското беше пред нея и се взираше в очите ѝ. 


    А пък петокурсничката на свой ред, видя малките бели точици по скулите на Борис и протегна пръсти, [преди да успее да се спре, защото може би не беше уместно да пипаш лицето на някого, с когото сте се запознали преди един час] плахо докосвайки ги.
    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : РП На игрището - Ясна и Борис Coin10 39
    Ниво : РП На игрището - Ясна и Борис Untitl40
    Статистики :
    РП На игрището - Ясна и Борис Streng10 Сила: 8
    РП На игрището - Ясна и Борис Shield10 Издръжливост: 18
    РП На игрището - Ясна и Борис Brain10 Интелигентност: 8
    РП На игрището - Ясна и Борис Runnin10 Ловкост: 6
    РП На игрището - Ясна и Борис Magic-10 Магия: 28
    РП На игрището - Ясна и Борис Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : РП На игрището - Ясна и Борис PearРП На игрището - Ясна и Борис MangoРП На игрището - Ясна и Борис Sausage

    Re: РП На игрището - Ясна и Борис

    Писане by Борис Захариев Пет Яну 13, 2023 9:44 pm


    Мигът в който връхчетата на пръстите на Ясна се бръснаха срещу скулата му, сякаш някой изля кофа ледена вода върху главата на Борис. Той вдиша рязко и разшири очи, като едновременно с това се дръпна назад и погледна момичето недоумяващо. 

    - Какво правиш?
    - Ам… - тя май се смути и се изненада от собствената си реакция. И как няма - кой докосва някой, с когото е разменил три приказки и е направил неуспешен опит да почерпи с курабийка! Нищо чудно, че не знаеше какво да каже, така че да се измъкне от ситуацията. - Просто… видях белите петънца и… Извинявай. 


    Не отмествайки предпазлив поглед от нея, Борис докосна разсеяно лицето си. На допир белите петънца се усещаха груби, като отдавна зараснали, набръчкани белези. По-внимателна инспекция би разкрила и това, че от тях все още лъхаше едва доловима студенина. Борис не харесваше тези свои несъвършенства. Те му напомняха за онази нощ в гората, за онзи мач, в който не успя да вкара елементарен гол, за това колко много зависеше от успеха му в куидича. Момчето никога не се бе съмнявало в способностите си, но дори и най-добрите и самоуверени спортисти страдат от един и същи страх - ами ако някога всичко това приключи? Ако някога това ми бъде отнето и вече просто не мога да играя… тогава какво? За Борис куидичът бе всичко - нямаше план Б. 

    Тази мисъл бе едновременно въодушевяваща и същевременно го ужасяваше до мозъка на костите му.

    - Мисля, че вече трябва да си тръгваме. - каза той, бягайки удобно от темата. Изправи се и започна да събира нещата си, като избягваше погледът на Ясна. Усещаше обаче, че тя продължава да го гледа. 

    Не беше казвал това на никого преди. Тези страхове, тези аспирации и крайности, в които изпадаше. Единственият човек, който го разбираше поне малко, бе Тервел, а дори той не знаеше цялата истина. Най-добрият му приятел го подкрепяше по най-добрия начин, на който бе способен, но понякога това не беше достатъчно. Борис се нуждаеше от нещо повече. От какво - той самия не беше съвсем наясно. 

    Със сигурност обаче не се нуждаеше от разсейки. Дори тези разсейки да представляваха красиви лилавокоси гончийки. 

    Големият порой беше попреминал, но все още леко ръмеше. Борис нахлузи мантията и сложи качулката на главата си, но преди да тръгне към замъка се спря за секунда и наклони глава леко назад. Чуваше как Ясна мълчаливо събира собствените си неща, като уместно избягваше да казва каквото и да било. Борис можеше да оцени това - предпочиташе хората да не казват нищо, отколкото просто да запълват тишината с безсмислено и отегчително бърборене. 

    - Ще се видим на тренировките. 
    - А? - тя като че ли не очакваше той да каже нещо повече. 
    - На тренировките. Ако капитанът ви се разбере с нашият. 
    - На тренировките. Да. Точно.


    И с това, напрегнат и умислен, Борис закрачи към замъка през калната земя без да поглежда назад. 

      В момента е: Пон Май 20, 2024 4:05 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!