РП Обща стая на Северен вятър - несвързани

Ник се беше съсредоточил върху партията магьоснически шах, която бяха започнали с негов съдомник.Двете момчета размишляваха над ходовете си и местеха фигуртие по игралната дъска.В дъждовен ден като този неподходящ за разходка до селото, това бе една от малкото възможности за прекарване на времето след писането на домашни.Приятната топлина идеше от камините се стелеше наоколо създавайки атмосфера на уют в общата стая.Увлечени в играта двете момчета започнаха разговор за слуховете които се носеха в училището.Говореше се, че е станало срутване някъде в подземията на замъка, две групи чуеници са се изгубили там.Двамата не знаеха дали това наистина се е случило, или е просто легенда за сплашване на палавниците които са решили да изследват коридорите на замъка на своя глава и без придржител който да има опит, при среща с опасни противници и попадане в непредвидени ситуации.Останалите ученици които бяха в стаята или пишха писма до близките си, или шумно обсъждаха куидичния турнир който беше в разгара си.Тази година Ник не бе имал шанса да попадне в тобора на дома си, а само наблюдаваше тренировките с огромен интерес.Първият му полет с метла в часа по летене беше почти провал,и момчето не искаше да си спомня за това което се случи.Не се беше отказал обаче,имаше намерение да опита отново и се надяваше да не повтори фиаското си от предишния път.Усети втренчение подканящ поглед на момчето с което играеше, и това го изкара от мислите му.Протегна ръката си да продвижи фигура по дъската, когато нова шумна група деца влязоха в стаята...

Верена бе приключила с учебните занятия за този ден и се запъти да хапне нещо. въпросното похапване между другото се състоеше от огретен, 2 големи чаши  айрян и толкова шоколадови вафли. Привърши с това и се поколеба къде да отиде. Вариантите бяха: Да се разходи из двора, да отиде и да гледа тренировката на домовия отбор по куидич, още повече , че се пр овеждаше турнир между домовете и и това обещаваше по-интензивни тренировки или  да се прибере в общата стая. Момичето реши, че не й е разхожда в момента. От куидич пък не се интересуваше особено. Да понякога  ходеше да гледа мачове, знаеше правилата и дотам. Никога досега не се бе пробвала да влезе в отбора. А дали би успяла? Възможно е макар , че в интерес на истината предпочиташе летенето на грифон пред това на метла. В интерес на истината същото важеше и за брат й, но това е зруг въпрос. В кратце реши и че не и се ходи на игрището. В такъв  случай оставаше третият и последен вариант. Затова се запъти към кулата на Северен Вятър. Пътем настигна групичка съдомници и влезе заедно с тях. Най- напред се качи в момичешките спални, където остави учебните си пособия и постоя десенина петнайсет минути. След това стана от леглото, върза си разпуснатата досега коса на плитка и слезе в общата зала. Там пък част от учениците четяха, други пишеха писма или домашни, а трети обсъждаха актуали теми, като споменатия турнир или някакво срутване в подземията. За последното не бе зле да попита Сунар, относно повече подробности. А засега седна близо до две момчета играещи магьосничедси шах и се загледа в играта.