Индекс
50
0 т.
by Име: Тиквеник Стоянов
Години: 15
Тиквеник е слабовато момче със стройна осанка, която достига почти незавидната височина от 170 сантиметра. Има леко продълговато лице, което изобщо не прилича на тиква, въпреки това малката му сестра често му казва, че бледата му кожа и червените коси са идеалните аксесоари за нейните тиквени кукли. Кожата му е бледа, обсипана с безброй лунички, които напомнят за звездите в безоблачните нощи. Често боядисва косата си, защото понякога го хващат тиквените луди и изпитва неприрязан към червения цвят. Обикновено се придържа към странна смесица от светлокафяво и русо като кичурите му стърчат във всички посоки, сякаш никога не са виждали гребен. Очите му са големи и зелени, като в тях винаги проблясва едно любопиство, което понякога е способно да изгори всичко пред себе си. Те, може би, са най-забележителната част от него – ярки, зелени като пролетна трева след дъжд, с онази искра, която обещава приключения, дори и когато съвсем не са планирани. Устните му са тънки, често изкривени в полуусмивка, която излъчва смесица от смущение и леко коварство. Носът му е чип, което му придава още по-момчешки вид, а ушите му са леко стърчащи, сякаш се опитват да чуят всяка тайна наоколо.
Може би, се чудите каква е тайната зад това странно име, непривично дори за магьосник от българските ширини. Всъщност, името му не беше точно Тиквеник а Теодор Игнасиус Калисто Видар Ерион Нортан Изар Каспар Стоянов. И, като майка му бе по-ексцентрична от най-скъпите си перли, които туряше при посещението на магьосническите кабера бе решила, че първородното й изчадие не може да има обикновено име. Не, той трябваше да прославя нейната красота и интелект. Затова бе решила да му даде име, което да обедини различни велики традиции и герои. Теодор – дар Божи. Игнасиус – огнен дух. Калисто – красив като звезда. Видар – спокоен като северен воин. Ерион – светлина сред сенките. Нортан – северната надежда. Изар – поток на живота. И накрая – Каспар, като един от основателите на техния род. Тази мисловна дейност явно й се бе видяла прекалено много, защото малката му сестра се казваше просто Изидора - едно единствено име. И тъй като малката харпия не се чувстваше достатъчно специална бе решила, че и той трябва да има тъпо име и го наричаше без капчица хумор - Тиквеник. Но той не й се обиждаше, все пак не всеки бе дарен с толкова класа и красота и малкото чудовище трябваше някъде да си избива комплексите.
Да продължим... макар да изглежда като типичен хлапак, Тиквеник излъчва някаква магнетична енергия. Когато влезе в стая, хората не могат да не го забележат – било заради обаянието му, било заради непохватността, с която обикновено обръща нещо или се спъва в прага. Той самият сякаш не осъзнава чара си, а когато го хвалят - става по-червен и от червената си коса.
Тиквеник винаги гледа света с оптимизъм и изненадващо за възрастта си – с мъдрост, натрупана не от книги, а от собствените му грешки и малко от пребиваването си в Мунгав.
Години: 15
Тиквеник е слабовато момче със стройна осанка, която достига почти незавидната височина от 170 сантиметра. Има леко продълговато лице, което изобщо не прилича на тиква, въпреки това малката му сестра често му казва, че бледата му кожа и червените коси са идеалните аксесоари за нейните тиквени кукли. Кожата му е бледа, обсипана с безброй лунички, които напомнят за звездите в безоблачните нощи. Често боядисва косата си, защото понякога го хващат тиквените луди и изпитва неприрязан към червения цвят. Обикновено се придържа към странна смесица от светлокафяво и русо като кичурите му стърчат във всички посоки, сякаш никога не са виждали гребен. Очите му са големи и зелени, като в тях винаги проблясва едно любопиство, което понякога е способно да изгори всичко пред себе си. Те, може би, са най-забележителната част от него – ярки, зелени като пролетна трева след дъжд, с онази искра, която обещава приключения, дори и когато съвсем не са планирани. Устните му са тънки, често изкривени в полуусмивка, която излъчва смесица от смущение и леко коварство. Носът му е чип, което му придава още по-момчешки вид, а ушите му са леко стърчащи, сякаш се опитват да чуят всяка тайна наоколо.
Може би, се чудите каква е тайната зад това странно име, непривично дори за магьосник от българските ширини. Всъщност, името му не беше точно Тиквеник а Теодор Игнасиус Калисто Видар Ерион Нортан Изар Каспар Стоянов. И, като майка му бе по-ексцентрична от най-скъпите си перли, които туряше при посещението на магьосническите кабера бе решила, че първородното й изчадие не може да има обикновено име. Не, той трябваше да прославя нейната красота и интелект. Затова бе решила да му даде име, което да обедини различни велики традиции и герои. Теодор – дар Божи. Игнасиус – огнен дух. Калисто – красив като звезда. Видар – спокоен като северен воин. Ерион – светлина сред сенките. Нортан – северната надежда. Изар – поток на живота. И накрая – Каспар, като един от основателите на техния род. Тази мисловна дейност явно й се бе видяла прекалено много, защото малката му сестра се казваше просто Изидора - едно единствено име. И тъй като малката харпия не се чувстваше достатъчно специална бе решила, че и той трябва да има тъпо име и го наричаше без капчица хумор - Тиквеник. Но той не й се обиждаше, все пак не всеки бе дарен с толкова класа и красота и малкото чудовище трябваше някъде да си избива комплексите.
Да продължим... макар да изглежда като типичен хлапак, Тиквеник излъчва някаква магнетична енергия. Когато влезе в стая, хората не могат да не го забележат – било заради обаянието му, било заради непохватността, с която обикновено обръща нещо или се спъва в прага. Той самият сякаш не осъзнава чара си, а когато го хвалят - става по-червен и от червената си коса.
Тиквеник винаги гледа света с оптимизъм и изненадващо за възрастта си – с мъдрост, натрупана не от книги, а от собствените му грешки и малко от пребиваването си в Мунгав.
