Приятели

Беше събота и Катерина отиваше в библиотеката да потърси някое интересно четиво като за момичета като нея, тя вече бе готова с домашните и уроците така, че денят и беше свободен, а и симулацийте бяха отложени незнайно защо. Това и доставяше удоволствие и момичето имаше време да мисли и за свойте си лични неща, вече в библиотеката тя се огледа наоколо, но почти нямаше никого явно щеше да е сама. Това изобщо не и пречеше, даже напротив Катя можеше спокойно да се отдаде на размишления. Заразглежда книгите по рафтовете тук не очакваше да открие други видове освен задължителната магическа литература, а на нея и се четеше нещо по-различно.Откакто бе въведен новият режим мъгълознанието беше строго забранено и всички немагичеки книги бяха конфискувани, но дали все пак не можеше да се намери някоя забравена по дългите рафтове, или може би... Катерина потръпна от мисълта а забранения отдел.Преди се случваше понякога да успее да се промъкне незабелязано там и да разглежда опасните книги, но сега бяха дошли нови трудни времена, а както се знаеше трудните времена раждат силни характери.

Сега Катерина бе от избраните и вийлите я следяха изкъсо, не можеше да се промъква тайно където реши дори и кухнята бе зона мираж за бунтарката. Тя въздъхна тъжно замисляйки се до кога ли ще продължи всичко това и дали изобщо ще успеят да се освободят от тази зловеща диктатура, вглъбена в себе си Катерина изгуби представа за времето което бе прекарала размотавайки се безцелно между рафтовете.В един момент дочу гласове  явно не бе вече сама и имаше някой наблизо, насочи се към мястото от което се чуваше разговорът и с изненада видя познато лице.За нейна огромна радост разпозна новия си познат Пешо, който оживено разговаряше с библиотекарката Паунова, явно все още търсеше някой който да му разясни къде е попаднал. Катерина извика радостно името му и се затича към него, а сърцето и тръпнеше от щастие.

-Аре, бе, мама му да еа, никой ли не знае кой ми прати тая хартийка, бе? - каза пернишкият MC. Изведнъж се обърна и видя познато лице. Беше разградчанката, дъщеря на оня кютук от "Лудогорец", пред която бе разказал истинска история за това какво се случило с баща ѝ в някаква кръчма. Същата тази, с която едвам не се сбиха благодарение на онзи бледолик учител, на който Пешо беше предложил ефизола, за да му мине.
- Драстииииии. - поздрави я Пешо, след което се обърна пак към също толкова осведомената библиотекарка. - Та ти поне знаеш ли нещо за тва? Никой нищо не ще да ми каже у тоя тъп замък.
Неподозиращият нищо перничанин получи единствено кимане с глава, означаващо "Не знам.".
-Ееееей съсипаха я тая държава. Никой нищо не знае за нещата, къде се случват баш пред тех... - после пак се обърна към Катя и попита - Кво има? Че биеме ли некой?
Досети се, че случаят не е такъв, съдейки по усмихнатото ѝ лице. Но понеже обичаше да е подготвен, за всеки случай извади "пеперудката" от раницата. С това средство можеше да върши какво ли не-от рязане на суджук до изписване на името си върху нечия ръка.

Катя развеселена отвърна на поздрава му, и го задърпа за ръката по-далече от раздразнената Паунова която изглежда вече се канеше да го изгони. Катерина гледаше на Пешо като дар от съдбата който и бе дошъл изневиделица, трудно можеше да откъсне очи от това готино момче, което нерядко я навестяваше в сънищата и, но още не бе готова да му признае чувствата си. Тя реши, че вече е крайно време да го въведе в нещата които отдавна бяха нормални за тя, но той както изглежда все още се луташе из материята. Щом седнаха на една отдалечена маса и можеха да поговорят на спокойствие без да ги подслушва някой Катерина все пак предприе мерки за по-голяма сигурност измагьоса с магическата си пръчка невидим балон който щеше да ги заглуши за останалите евнтуални подслушвачи така, че можеха да си говорят спокойно двамата без да бъдат обезпокоявани.
-Ама и ти още ли не си започнал да свикваш, ние магьосниците се обучаваме  в това магическо училище и щом си попаднал тук значи и ти си като нас.-намигна му Катерина.

-Като за начало може да ми разкажеш повече за себе си, вече разбрах, че си от Перник. Какво си правил преди да дойдеш тук?
Катя искаше да узнае всичко за новия си приятел, кой знае може би щеше и той като нея да е с бунтовническа душа и заедно да се борят срещу режима на злата директорка. Това и се струваше повече от вълнуващо верно, че му беше влязла малко остро още първия път като се запознаха, ама той сам си беше виновен бива ли толкова красиво момче да плямпа такива глупости, ама както и да е. Тя го изпиваше с поглед докато чакаше Пешо да започне разказа си. 

Пешо беше виждал как тези хахавелници правят шантави работи с пръчките си и преди. Чудеше се какво ли прави тя. После чу какво каза тя относно това странно, нарушаващо половината закони на физиката място.
"Е**си, тия с кво се друсат, бе?" - помисли си той. Доста трудно му беше да повярва в магиите.
-Ааааа, ясно. - каза объркано той. Какви бяха тези магии, за които говореше тя? Нима той беше някакъв си там магьосник? Беше сигурен, че това са някакви сектантски измишльотини, но реши да съдейства за сега. - Па нищо особено не съм правил. Ходих на училище, некак си бутах до 5.50 за годината, с брат ми си гледахме коноп у мазето. И портокали за ракията, къде ти дадох едно патронче от нея. Ма без да искаме намерихме лекарство за рака и ония от Министерството на здравеопазването ни погнаха да ни трепат. Ма май некой горе още ни обича, та куките ни фанаха първи, дееа техната мама дееа, та ни вкараха в едно ТВУ. Мене ме пуснаха и после по пощата некой хахавелник ми прати оная тъпотия, дето ти казах за нея. Иначе за кво са ви тия дървени тъпотии, че нещо не разбрах. Не можете ли да си светкате с телефоните? - после се сети. - Ма вие имате ли телефони у тая хипарска комуна?

Момичето го слушаше  интерес та неговата история бе повече от впечатляваща, достойна за сюжет на някоя холивудска продукция и имаше потенциал да се превърне в блокбастър на годината отнасяйки всички оскари. В сравнение с Пешо нейната кратка биография беше една от най-скучните и в общ план  той знаеше почти всичко за нея момичето с балканска душа израстнала в Делиормана в семейството на вещица лечителка и мъгъл вратар на Лудогорец. Запознанството и с Пешо бе като манна небесна даваща и надежди в мрачната атмосфера на Мунгав, но за разлика от него тя бе дошла тук с известна предварителна подготовка и бързо беше вникнала в нещата.
Катерина едва не се задави от смях на въпроса му за магическите пръчки.

-Магическата пръчка е най-важното притежание на всеки уважаващ себе си магьосник.-отговори му  тя.
-В магическия свят всички магове имат такива пръчки, само най-надарените и опитни магове могат да правят безсловесни магии и такива без магическа пръчка. Относно мобилни телефони тук нямаме, а и няма как да се ползват защото това място е наситено с магия и те няма да работят, иначе аз имам у нас в Разград.
Катерина подпряла главата си с ръка го гледаше прехласнато, ех ако можеше да останат така завинаги. 

Пешо беше стъписан. Нещо у нея много му харесваше, но не знаеше какво точно.
-Ясно. Ми аз си не'ам. Или поне не знам къде ги праат. - каза честно младежът. -А иначе кое е онова яко парче с точилката, дето ходи по коридорите?
Той беше много заинтригуван от "оная с точилката", която беше видял при пристигането си тук. Не колкото от запознанството си с Катя, но все пак белокосата(директорката на училището) беше от онези, дето са "един път".
-А също, щом имаш там некъв телефон, гадже имаш ли си у тоя Разград? - попита Пешо.
Самият той не разбра защо пита това, но пък поради някаква причина много искаше да узнае отговора. - И от кво е болен оня бледия, че е станал бел кат сирене? Да не му е станало е нещо с меланино?
Имаше още много въпроси, ама реши да ги задава на порции, че да може да ѝ остави някакво време да ги осмисли. Беше учуден, че ако това е някакво училище, персоналът е толкова неосведомен за това какво се очаква да прави той там. Преди един ден той дори не знаеше, че има някакви хора, вярващи, че са магьосници. Е, освен в психиатриите, де. Там имаше какви ли не. Но пък тези може би не бяха луди.

Катерина продължи да му разказва за магическия свят и за Торбаланово, градчето населено само с магьоаници и намиращо се близо до Бургас.
-Ще ти намерим такава и за теб, продават ги в един магазин в Торбаланово.-утешаваше го Катя.
-Освен това си имаме и министерство на магията което представлява един гигантски куб, който си плава насам-натам по Дунава.
Щом Пешо зададе въпроса за дамата с точилката, Катерина леко потрепери преди да реши какво и колко би разбрал той от нейния разказ.
-Това е новата директорка на училището ни, вече започна втора година откакто тя въведе деспотичен режим и през повечето време освен да учим все по-сложни магии ни разказват играта в Мелачката на двора. По-точно не на мен а на редовите, и аз бях редова миналата година, но тази съм от Избраните. Директорката Силванова ме избра, но така и не разбрах за какво.-помръкна Катерина.
Следващият му въпрос я свари неподготвена, питаше я дали си има приятел, ама по-така. Катя му призна, че все още си няма, нещо трепна в тинейджърската и душа и тя отново се загледа замечтано в очите му. Яга му тоя Пешо веждите му бяха гъсти като на възрастен, а гласът му галеше ухото. Коя ли бе щастливката спечелила сърцето на това красиво момче.

Когато Пешо я попита за бледият учител който ги бе разтървал при сбиването им още първата вечер, Катеина се разсмя явно момчето не не знаеше съвсем нищичко за вампирите.
-Казва се Пейо Желев и е преподавател по тансфигурация, освен това е вампир, но спокойно не пие човешка кръв.

"Тая или е изпафкала целата домашна ганжда, дето ѝ дадох, наведнъж, или казва истината. Никой нема мозък да измисли подобна тъпотия." - заразсъждава почти хипнотизирания Пешо, докато я гледаше съсредоточено в очите. - "Ааааа, значи оная с белата коса и точилката е шефката тука. Нея требва да питам за тая тъпотия с координатите. Бе, прекалено мноо си я бива, че да е зла."
Слушаше внимателно какво казва тя, макар и не му дремеше за другите неща освен за това дали красивата разградчанка вече е заета. Отговорът на този въпрос доста му хареса.
Това, което чу след това беше много объркващо.
-Вампир? Като оня черния в "Блейд" или от ония, дето умират от чесън? - попита с известна доза любопитство. За него съществуването на вампирите беше като магията-на кратко егати шашавата измишльотина. Пък и онзи щеше да е умрял, понеже Пешо се беше наял с чеснови пърленки преди да дойде в училището. После се зачуди - А ракия пие ли? Че мислим да му дам едно шишенце да си има. Иначе за кво сте избрани, викаш?
После почна да се чуди. Отново.
"Тия тъпаци що си праат клечките от дръво, а не от метал? Моо видим как се праат и да си направим една у Стомана(индъстри)."

Катерина се кискаше в шепи между  репликите които си разменяха с Пешо, момчето показваше доза недоверие към разясненията и, но със сигурност сам щеше да се убеди за всичко като поостанеше известно време тук запознавайки се с новия режим който едва ли щеше да му се хареса и порядките в Мунгав.
-Не Пешо, чесънът не ги убива, а само има става доста зле от миризмата му, и да на вампирите им влия по-зле отколкото на хората.-усмихна му се момичето.

- А ракия пие ли? Че мислим да му дам едно шишенце да си има.
Този въпрос зададен и от Пешо, за малко да и докара конвулси от смях, ама биваше си го това момче голям шегаджия се оказа. Разговорът с него вървеше по мед и масло, явно е от приказливите перничани мислеше си Катя, ударих джакпота с този пич.
-Ами порка както всички възрастни в това магическо училище, има си тайно скривалище с вино и други благинки, ама се намира в кухненския склад, а там е бъкано с вийли и вече е рисковано да се ходи ама може с теб да си опитаме късмета някой път.
Катерина протегна ръка е леко докосна пръстите на момчето, кожата му бе леко загрубяла, но някак си примамливо топла.

Тя се загледа в замисленото изражение на Пешо, може би осмисляше това което му бе казала или се чудеше за кое по напред да я попита, но тя бе тук до него готова да му окаже помощ от всякакъв тип.
-Тук учениците са разделени на няколко групи, "Редови" които всеки ден след часовете прекарват по няколко часа в Мелачката заети с тежки практически тренировки по магия, друга група са така наречените "Издигнати" те участват в друг вид симулации пак свързани с магия.
Катерина го погледна съчувствено и въздъхна, от кои ли щеше да е Пешо.
-И аз бях Редова миналата година, но в началото на тази след нашето сбиване, директорката ме включи при съвсем нов вид група "Избраните", но така и не ми каза за какво точно сме избрани.
Катерина леко стисна ръката на момчето, зараждащото се приятелство между тях двамата я караше да не се притеснява за нищо.

Пешо също я стисна за ръката с реципрочна на нейната сила.
-Та, и кърлежа порка, викаш. - Изведнъж перничанинът се усмихна. - А ти поркаш ли, Катя?
Това момиче все едно го бяха забили с
чук и пирони в мозъка му. Трудно щеше да излезе оттам. Дали беше характера ѝ, или пък очите. Никой не знаеше, най-малко пък Пешо. Той едва преосмисляше факта, че е в някакъв си замък с магии, който се предполага, че е училище.
-Издигнати... С кво? Ескалатор или магия? - засмя се Петър. - Пък и какви са тия редови? Ония скучните, дето не правят нищо интересно ли?
Изведнъж извади една "липа" от раницата и си запали.
Не беше пафкал откакто го бяха вкарали в ТВУ-то. Това си беше направо егати кефа.
-Яяяяя, през прозореца излетя един розов слон... - после извади още един и ѝ го подаде. - Искаш ли?
Вече не му дремеше особено, че е в някаква си магическа училищна библиотека. Просто искаше да си почине от всичките глупости, които му се бяха случили. Така и не успя да намери отговор на това кой му прати листчето. Може би беше носещата тояга Силванова? Или пък онзи кърлеж, дето беше блед като кавказец? За него това беше една задача с много неизвестни...

Въпросът му леко я смути не, че Катя бе въздържателка, но не искаше в неговите очи да изглежда като някаква обсебена алкохоличка и за това се поколеба за миг с отговора си.
-Е чак да поркам не, ама пийвам по време на някое парти. Само дето вече много рядко има такива тук, след като дойде новата директорка рядко имаме поводи за празнуване.
Момичето продължи да му разказва за трите дома в които се разпределяха учениците още от първи курс, описваше му обзавеждането и разделението на момичешки и момчешки спални помещения което важеше за всеки един от трите дома "Северен вятър" "Лъч" и "Южен вятър" от който беше тя.
-Не с ескалатор, а "Издигнати" в смисъл, че притежават някаква специална дарба.-през смях му отговори Катерина.
Тя започна да му обяснява за различните магически дарби, като змиеуст-говорещ змийски език, зоомаг- който може да се превръща в едно отредено му от съдбата животно и така нататък.

Щом го видя да изважда масурче от раницата си, тя започна да се опасява, че някой може да ги види какво всъщност правят.
-Не тук, ще ни видят.- прошепна му стреснато Катя
Момичето тъкмо бе започнало да обмисля как да предизвика интереса на Пешо към забранения отдел на библиотеката, където биха могли да се промъкнат стига да не ги усети Паунова.
- Тук в библиотеката има скрит забранен отдел и не ни е позволено да отиваме там, може да се влезе само със специална разрешителна бележка от някой учител, но е идеално място да разпуснем по твоя начин. Та искаш ли да се пробваме?-запита го усмихната Катерина. 

-Само кажи къде е тоя отдел. - потвърди Петър.
Той видя усмихнатото ѝ изражение и след като тя стана и хукна нанякъде, той я последва. На моменти я губеше от погледа си, но някак успяваше да се ориентира между рафтовете с книги, които бяха доста. Беше учуден как тя помнеше къде се намира въпросния отдел в тази голяма библиотека. Толкова много книги, някои с разни заклинания, други за магически животни, и трети, от които съвсем не можеше нищо да се разбере по заглавието. Най-голямо впечатление на Пешо му направи някаква си книга "Фантастични животни и къде да ги намерим" на някой си Нютон Скамандър. Това му напомни за часовете по физика и най-споменаваното име в нея. Не, не беше Нютон, а неговата родна майка. . Накрая стигнаха до някакво помещение, заключено с някакъв катинар, в което имаше, по думите на Катя, забранени книги, някои от които за черна магия.
-Ма то и различни цветове магии ли има? - объркано попита перничанинът.
Пешо я видя как насочва пръчката към катинара, но я спря и каза:
-Седи си спокойно. Аз че го оправим.
След което извади някакво си чукче от раницата и тихо разби катинара.
-След теб. - каза пернишкият джентълмен.

Катерина го поведе към заключената врата на Забранения отдел, в дъното на библиотеката, надяваше се да не ги забележат защото щяха да загазят много сериозно и рискуваха изключване от Мунгав. Щом стигна първа запъхтяна от тичане тя вдигна магическата си пръчка в готовност да изрече отключващото заклинание, но Пешо я изпревари изваждайки чук от раницата си. Яга му това момче бе напълно подготвено за мъгълското реалити Сървайвър, Катя го гледаше с умиление как разби магическия катинар без да му трепне ръката. Биваше си го тоя Перничанин, явно можеше да реши всички проблеми е почти всички в интерес на истината тя се съмняваше някой ученик да е достатъчно смел за да опонира на директорката Силванова. След като вратата към забранения сектор бе вече отворена, момчето с галантен жест покани Катерина да влезе първа, момичето хвана ръката му и двамата заедно престъпиха прага на злокобното помещение. Какво ли приключение ги очакваше тук, тя се бе замислила за това което биха могли да открият сред всички тези книги за тъмна магия.

Реши да не се отделя от него, тъй като Пешо все още беше твърде неопитен в сферата на магиите и можеше по случайност да отвори някоя от книгите пълни с черна магия, неподозирайки какво може да му се случи. Влизаха все по навътре в мрачното помещение като момичето осветяваше част от пътя им с заклинанието Лумос и светещ връх на магическата си пръчка, покрай тях се извисяваха високи рафтове пълни със забранени книги. "Кошмарни заклинания" и "Ужасни вуду магии" бяха част от заглавията които Катя виждаше, дочу някакви далечни шумове и клекна притихнала до стената. Момчето също се настани до нея, можеха да поостанат още малко тук и да си поделят масурчето което Пешо още не бе запалил, интересно какви ли още мъгълски неща бе помъкнал в раницата си с която никога не се разделяше може би бяха ценни , но тук нямаше да са му нужни мъгълски пари защото в магическия свят имаше галеони сикли и кнутове.
-Не бих се учудила, ако извадиш от тази твоя раница рибна консерва и я отвориш с онази твоя ножка.- побутна го през смях Катя. 

Без да мисли много, Пешо извади от раницата си една малка газова горелка, след което седна и веднага запали с нея масура, в който беше навил от добрата стара домашна ганджа от мазето на блока. Вече не му дремеше особено, че е в някаква си там магическа училищна библиотека, намираща се в невидим за другите шантав замък покрай Велико Търново. Просто искаше да си почине от всичките глупости, които му се бяха случили наскоро. От преплуването на червения ров, предотвратеното сбиване, надменното поведение на връзкарчето от София и какво ли още не.
Подходи към ситуацията както Смоуки от филма "Петък". Да дръпне два пъти и да го подаде на седящата до него Катерина. Пешо се почувства много по-спокоен. Стресът, получен от хвърлянето на ракията от страна на "онова долно гербаджийско к*пеленце", започна постепенно да изчезва. Второто дърпане беше дори още по-добро.
-Яяяяяя, през прозореца излетя един розов слон! - каза перничанинът, неподозирайки, че това не беше халюцинация. След това погледна към Катерина, подавайки "липата" на разградчанката.
-Домашна е. Гледал съм си я в мазето. С ония слънчеви ултравиолетови лампи.
Той, колкото и да се опитваше да спре, не можеше да спре да се взира в нейните очи поради някаква причина.

Двамата седяха един до друг опрели гърбове на стената и си разменяха липичката, Катя се почувства както в старите времена преди режима на Силванова когато имаше парти поне по веднъж на сезон, а сега нищо само уроци и тренировки, тренировки и уроци. Добре, че се появи този Пешо та да се усмихне и тя за първи път от много време насам. Още една радост бе влязла в ученическия живот на момичето, освен приемането и в бунтовническата група запознанството и с Винкела бе нова светлина в тунела. Това готино момче независимо какво е правил преди, за нея бе ангела на спасението Катерина примираше от смях на шегите му така стана и този път.
-Тук в подземието прозорците не са истински, омагьосани са.-сръчка го леко Катя.
-А и таз твоя раница, да не е направена от кожа на гущер разтегач, че побира толкова много неща?

Пешо се опули като чу за такъв странен гущер, и я погледна ококорено.
-Гущер разтегач, не си ли чувал?-захили се отново Катерина.
Двамата продължаваха да си пушат липичката, но имаше опасност да ги намерят където не трябва да са. Катерина бавно се изправи и направи няколко крачки към един от рафтовете със забранени книги, веднага бе последвана от Пешо който скокна и за миг отново беше метнал раницата си през рамо гледайки момичето в очакване. Тя се зачете в заглавията на книгите които можеше да види макар и съзнанието и все още да беше под ефекта на липата която Винкела и бе предложил, Яга му това действаше хард смелостта и бе станала едва ли не безгранична. В един момент видя книга с невъзможно според нея заглавие "Каталог за вампирски услуги" и зяпна от изненада нима тук имаше скрити и такива книги.
-Пешо, и ти ли виждаш това странно заглавие?- запита го ухилена Катерина. 

Пешо също започна да се хили. После стана и взе книгата "Каталог за вампирски услуги". След това я даде на Катя.
-Иначе оная красивата директорка с дървената тояга като е толко зла, що никой не праи нищо по въпроса? Нали има там некво министерство на магията? Не моо ли да ѝ пратят куките да я гръмнат? - попита той. - Не може ли просто да ѝ се 'земе точилката? Или па да ѝ отперете една левачка.
Започна да се сеща за какви ли не насилствени методи за справяне с врага. Бой "до посNране", опръскване със солна киселина, отравяне с живак, заравяне на врага жив, вкарване на клечки за зъби под ноктите, чупене на пръсти, да я накарат да работи на 1 май(нещо, което никой освен Слави Трифонов ме не правил)... Но незнайно защо нямаше воля да ги изпълни.
-Ма па е е**си хубавата директорка... - каза той, без да се сети че го казва пред Катерина, която в момента пушеше. Поради неизвестни за него причини, той не можеше да спре да мисли за Силванова. Дали беше заради косата? Или пък защото онази беше от "горските к**ви", завладяващи мислите на мъжете, за които Пешо беше чел в детските приказки? После се обърна към Катя и попита -  За кво говорехме?

Катя набързо скри каталога под мантията си, все пак ако беше истински можеше да имат някаква полза от него.Момичето от известно време бе започнало да се увлича по книги за вампири незнайно защо, но пък това си беше нейна лична тайна която все още не беше готова да сподели с никого. Време беше да се измъкват от забранения отдел преди да са ги спипали, Катя постоянно се услушваше докато вървяха към изхода на помещението дали Паунова не ги дебнеше отвън. Тишината бе успокояваща, явно не ги бяха усетили какви ги вършат двамата. Едва като излязоха от забранения отдел Катерина можеше да си отдъхне, но забеляза, че Пешо е някак замислен и вяло и отговаряше от време на време. Тя помисли това за ефект от масура който бяха изпушили, изглежда Пернишкия джойнт бе някак си по-силен. За сега бяха сами, но дали не са ги забравили заключени в библиотеката, Катерина все пак бе в компанията на Пешо и нямаше как да не намерят начин да се измъкнат в случай, че се окажат заключени тук.

За щастие опасенията на момичето се оказаха неоснователни, всъщност явно не бяха  останали прекалено дълго в сектора със забранени книги. Сега тя с магия възстанови катинара в предишния му вид и вече спокойна продължи разговора си с Пешо, който я разпитваше за подробности относно директорката.
-Втора година вече откакто е дошла.-тъжно му отговори Катя.
-Въведе деспотичен режим и изнурителни магически тренировки, дори всеки от учителите е надзираван от по една от вийлите които тя ръководи.
Катя го гледаше обнадеждена, дали пък с негова помощ бунтовниците биха могли да се опълчат подобаващо и реши при следващата им сбирка да се опита да го приобщи към бунтовническата група.

                                                                                    "Край"