Две усмихнати хлапета

@Мончо Росковски


Зоран проведе тих учтив разговор с библиотекарката Паунова, момчето връщаше книгите които бе заел преди седмица и бе тук за материали по домашното си по история на магията. Намираше тази учебна дисциплина за леко скучна, но още от малък беше свикнал да е пръв по успех сред всички в училище, отправи се към отдела по история като размишляваше за съчинението което трябваше да напише. Сложи няколкото обемни тома които беше избрал на близката маса и започна да пише съчинението си за въстанията на върколаците през периода 17-19 век, увлечен в писане почти не забелязваше какво се случва наоколо за него най-важното бе професор Ескилов да остане доволен от домашното му и този път. Несъмнено прилежността на Зоран караше вийлите да са по-благосклонни към него и дори му се усмихваха и поощряваха от време на време, това го караше да се чувства спокоен и той не се страхуваше както някой от останалите деца. Изскърцване на съседен стол го извади от унеса му и Зоран се огледа, видя вдясно от себе си височко очилато момче което му се усмихна смутено и продължи да чете книгата си.

На него му се струваше, че го познава или е виждал някъде, но не си спомняше кога се е случило това. Мислеше, че може да са се разминавали по коридорите, но все пак му се стори леко странно дотолкова да е запомнил лицето на непознатото момче. Докато се чудеше дали си струва да го заговори се сети от къде го познава, ами да бе го видял в някакъв репотаж по телевизията в немагическия свят в който ставаше дума за някакви конкурси и наградени даровити деца. Лицето на Зоран грейна, по всичко личеше, че имаше шанс да се запознае с популярно хлапе точно по неговия вкус.
-Хей казвам се Зоран, а ти?-попита го ухилен до уши той.

10 галеона

@Зоран Бошнаков

Мончо си четеше книгата,но когато Зоран  го попита как се казва,той отговори:
-Здравей Зоран аз съм Мончо много ми е приятно да се запознаем!
След като се запознаха Мончо понеже беше много срамежлив,се наведе отново над книгата си защото имаше да учи по билкология. Така диалогът им приключи.
Не се мина много време и Мончо се надигна от стола и отиде до рафтовете на библиотеката, за да потърси някаква книга, която щеше да му трябва за домашното му което беше скоро по билкология. Седна си на стола и започна съсредоточено да учи и пише над домашното си и така не мина много време и незнайно откъде се появи Професорката по бикологиял.Тя поздрави Мончо и Зоран и се зае да си върши задачите за който беше дошла в библиотеката.Библиотекарката Паунова стана от работното си кресло и излезе от стаята без да каже нито думичка.Не се мина много време и тя се върна но този път с цял куп книги,който и бяхя дадени от директора на Дом Северен вятър.Писането на домашното му отне много време,но се надяваше да си заслужава усилията.Оставаше му много още малко докато допише и последните си редове но се отнесе на някъде и заспа както седеше на библиотекарското кресло и не забеляза,че Зоран е все още е на близката библиотекарска маса!

Новият му познат отново се зачете в книгата си, Зоран го погледна още веднъж и вдигна рамене явно Мончо не беше от разговорливите момчета. Третокурсникът отново се задълбочи в писането на съчинението по история на магията, беше стигнал едва до половината като му свърши пергаментовото руло и той стана от стола си за да отиде при библиотекарката за още едно. По пътя си срещна преподавателката по билкология професор Звездинова с която размени набързо няколко любезности, след като получи от Лада Паунова ново руло той вървеше обратно към масата седна на стола си и продължи с домашното което пишеше. От време на време разлистваше големите книги от купчината пред себе си и продължаваше записките си с впечатляващо усърдие, времето се изнизваше неусетно и навън започна да се смрачава, но пък в библиотеката беше топло и уютно. Най- сетне домашното бе готово и момчето стана да се раздвижи малко, чувстваше гърба си леко схванат от продължителното седене, докато се разтъпкваше наоколо забеляза, че Мончо е заспал над книгите си.

Зоран тихо се доближи до него и надникна през рамото му, домашното на момчето бе недописано, а той задрямал от умора очилата му леко се бяха изхлузили до върха на  носа му. Отмина няколко крачки след което сякаш разми сли и се върна пак при заспалото момче, в друг случай нямаше да му пука, но новият му приятел беше прочут макар и не в училището, а в обикновения немагичен свят от който произлизаше и Зоран. Колебанието му не трая дълго прехапал език той внимателно издърпа лисите изпод ръцете на Мончо за да не го събуди и се зачете в написаното върху тях, това беше недовършено то домашно по билкология. Зоран внимателно взеняколко от книгите до главата на момчето и затърси в съдържанието, той бе решил да помогне на прочутия си приятел и да довърши домашното му. Малко по късно момчето с прозявка се събуди и видя, третокурсника да дописва домашното му по билкология. Зоран усети погледа на Мончо  извърна глава към него и му се усмихна в отговор, след това му показа листите.
-Не се тревожи, ще ти помогна с домашното аз вече съм готов с моето.-намигна той на Мончо. 


10 галеона

@ Зоран Бошнаков
Мончо се прозя и се събуди,но в него момент видя,че Зоран му дописваше домашното по билкология.
-Благодаря много приятелче за помощта нямаше нужда просто!
Той си нямаше други приятели в училище,но сега вече откри в Зоран единствения си най добър приятел.След като вече и двамата бяха приключили работата си в библиотеката,казаха довиждане на библиотекарката и се отправиха към трапезарията за вечеря.След като седнаха да вечерят се заговориха за това къде са родени,какви са хобитата им,кой предмети в училище са им най любими и кой не!От този ден нататък те станаха неразделни макар и да бяха от различни домове и курсове!Двамата си помагаха в всичко,за което Мончо беше много щастлив,че е открил такъв приятел в лицето на Зоран.И така си минаваха дните в който двамата се забавляваха,учеха и участваха в състезания заедно.На Мончо му беше изключително приятна компанията на Зоран и никога не се беше и надявал,че ще намери такъв приятел изобщо някога през живота си пък било то и в училище,или някъде другаде изобщо в живота си.Времето си минаваше ли минаваше и между Мончо и Зоран се зараждаше едно голямо приятелство което беше неочаквано и за двама им!
Един ден след дълго и уморително учене Мончо каза на Зоран,че трябва да върви вече в спалнята си и му пожела лека нощ!