Зоран Бошнаков
13 годишен
Типично средностатистическо момче с къса кафява коса, правилен нос и тъмно сини очи, с леко мургаво лице и месести устни, а предните му зъби са леко раздалечени недостатък който Зоран всячески се опитва да прикрие. Изражението му на моменти е високомерно и той често гледа съучениците си от високо, момчето е свикнало да е с тинейджърски облекла на престижни западноевропейски марки. Никога не се разделя със скъпия си смарт часовник който има всевъзможни функции, Зоран е с развита спортна фигура и обича да посещава елитен столичен фитнес в Лозенец където семейството му притежава мезонет в тузарски жилищен комплекс.
Зоран е отличник в елитното училище което посещава и това го прави доста самонадеян, както и привлекателен за подрастващите тинейджърки. Момчето прецизно подбира компанията в която се движи и предпочита да дружи с деца от влиятелни и заможни семейства, разполага с шофьор нает от баща му за да го закарва до училище. От малък е свикнал със странностите които му се случват от време на време като самозаключваща се врата на класната стая и нещо като невидима преграда която се спуска около него когато го подгонят гамени по улицата, последният ярък такъв случай е когато хвърлена по него ябълка отскача от нищото и се пръска на малки парченца. Реагира присмехулно на бабичката която чисти входа им щом като го види започва да се кръсти и разправя, че е обладан от зли демони.
Родителите му са мъгъли, баща му Евгени Бошнаков е депутат от водеща политическа партия, а майка му Изабела Бошнакова виден столичен адвокат. Денят в който домакинът на Мунгав Рачо Рачев посещава семейство Бошнакови за да ги уведоми, че синът им е приет в магическото училище и е дошъл да го отведе е един от запомнящите се в живота на момчето. Родителите му реагират със силна доза съмнение на думите на непознатия брадат господин, дори са готови да извикат полиция подозирайки го в педофилия и трафик на деца. Рачев се опитва да ги успокои излагайки сбита фактология от историята на Мунгав. На Изабела Бошнакова тази дума и се струва смътно позната, но е сигурна, че в нейния род магьосници няма, тогава чешейки се по врата бащата на Зоран си спомня за своя прачичо известен с подобни чудатости за когото избягваха да говорят. Знаеше се, че е споменавал за това място наречено Мунгав, преди да замине за Китай където да изучава дракони или нещо подобно, но за по-нататъшната му съдба не знаеха нищо повече. В крайна сметка след дълъг и разгорещен спор с Рачев родителите на Зоран склониха да пуснат момчето си с този странен човек. През първата му учебна година в магическото училище Зроан се убеди, че всички тук имат магически дарби и никой не се впечатлява от номерата му. Във втори курс обаче стана страшно, смени се учебната система и се въведоха свръх строги мерки и рестрикции спрямо възпитаниците на Мунгав. Зоран трябваше да се приспособи към новите условия и това никак не му се харесваше, все пак стигна до заключение, че е добре да се навърташ покрай силните на деня за да избегнеш неприятностите.