- Кажи ми пак, защо решихме да нарушаваме правилата за пореден път, в тези смутни време?! - Ян сръчка Ясна и момичето една не се преби по стълбите, водещи от спалните помещения до общата стая.
- Ей, вие двамата. Да не изпуснете тортата. - рече Тамара, като сърдито им изсъска.
- Чу мис Язова... не ме ръчкай да не изпусна тортата. - тихо промърмори Ясна към Калоян и внимателно взе следващите стъпала.
- Кажи ми пак, защо им поверихме тортата? - подвикна отзад Ела, която носеше няколко бутилки бирен шейк и едва се сдържаше да не се изтъркаля надолу по стълбището.
- Защото с теб не искахме да крадем от кухнята и да ни метнат за няколко дни в килийте. Единствено Ясна и Калоян се навиха. - обясни Тамара и се ухили, надигайки палеца на дясната си ръка.
- Хайде, бе хора какво стана? - Филип седеше в подножието на стълбите и размахваше ръце. - Реших, че никога няма да се появите. Или вече сте наказани, защото са ви хванали.
- Идваме, идваме. Просто прекарахме всичко с метлите, през прозорците в спалните ни. И докато разтоварим всичко... - обясни Ясна и му се ухили щастливо. - Но пък планът ни се оказа сполучлив и една трохичка не загубихме.
- Само да видиш какви неща докопахме. Все още има вкусотийки, просто не ни ги сервират на нас тези ужасни вийли. - обясни Ян и показа плика с шоколадови кекстче, поръсени с конфети.
На учениците от Лъч им беше писнало да са унили, тъжни, изтормозени и пребити. Затова решиха, че е време да дадат отпор на случващото се, като си организират тайно събиране в общата стая. Ясна и Калоян бяха откраднили каквото можаха от кухнята и с помощта на останалите, подредиха нещата на една голяма маса пред камината. Догуша им беше дошло от всичко и всеки един от дом Лъч прие с радост идеята за това събиране. Сякаш всички бяха мечтали за това, но никой не се решаваше да бъде първият, който да се усмели да го направи.
@Филип Болярски @Исмаил Колимечков @Ян Маджаров @Маришка Боршош @Тервел Шаханов @Ела Благоева @Тамара Язова @Марин Вапоров @Илиян Георгиев
*Съжалявам ако съм изпуснала някого, всички сте добре дошли да пишете.
- Ей, вие двамата. Да не изпуснете тортата. - рече Тамара, като сърдито им изсъска.
- Чу мис Язова... не ме ръчкай да не изпусна тортата. - тихо промърмори Ясна към Калоян и внимателно взе следващите стъпала.
- Кажи ми пак, защо им поверихме тортата? - подвикна отзад Ела, която носеше няколко бутилки бирен шейк и едва се сдържаше да не се изтъркаля надолу по стълбището.
- Защото с теб не искахме да крадем от кухнята и да ни метнат за няколко дни в килийте. Единствено Ясна и Калоян се навиха. - обясни Тамара и се ухили, надигайки палеца на дясната си ръка.
- Хайде, бе хора какво стана? - Филип седеше в подножието на стълбите и размахваше ръце. - Реших, че никога няма да се появите. Или вече сте наказани, защото са ви хванали.
- Идваме, идваме. Просто прекарахме всичко с метлите, през прозорците в спалните ни. И докато разтоварим всичко... - обясни Ясна и му се ухили щастливо. - Но пък планът ни се оказа сполучлив и една трохичка не загубихме.
- Само да видиш какви неща докопахме. Все още има вкусотийки, просто не ни ги сервират на нас тези ужасни вийли. - обясни Ян и показа плика с шоколадови кекстче, поръсени с конфети.
На учениците от Лъч им беше писнало да са унили, тъжни, изтормозени и пребити. Затова решиха, че е време да дадат отпор на случващото се, като си организират тайно събиране в общата стая. Ясна и Калоян бяха откраднили каквото можаха от кухнята и с помощта на останалите, подредиха нещата на една голяма маса пред камината. Догуша им беше дошло от всичко и всеки един от дом Лъч прие с радост идеята за това събиране. Сякаш всички бяха мечтали за това, но никой не се решаваше да бъде първият, който да се усмели да го направи.
@Филип Болярски @Исмаил Колимечков @Ян Маджаров @Маришка Боршош @Тервел Шаханов @Ела Благоева @Тамара Язова @Марин Вапоров @Илиян Георгиев
*Съжалявам ако съм изпуснала някого, всички сте добре дошли да пишете.