Каквото и да правеше, Симо явно винаги се връщаше тук. Той ходеше по същите коридори, по които бе ходил като ученик, виждаше същите колони, прозорци, гледките през тях, картините по стените. Даже за момент хората му изглеждаха същите. Чакай малко, хора? Някой го виждаше и в това, че той, наемникът, Симеон Манев, бе там, нямаше никакъв проблем?
В писмо преди няколко седмици Манев беше помолил професор Раев за нещо немислимо. Симо имаше нужда от някои книги, в частност една конкретна и бройка от нея за негово нещастие се намираше именно в Мунгав. И, изглежда, само там. Не можеше ли да я вземе преподавателят по вълшебство? Може би. Двамата успяха да се чуят на живо посредством огледалцето, което Манев беше пъхнал в плика на писмото.
***
- Манев! Аз прочетох писмото, но...
- Професоре, знам, че имате Вашите притеснения, и ще Ви кажа защо Ви моля за това.
Професорът остана изненадан от готовността, но се усмихна. Учителят видимо се бе привързал към този свой ученик, Манев никога не се беше възползвал от това. До тогава.
- Казах Ви, че пътувам често по работи... касаещи разговорите ни отпреди. Намерих интересни находки и ставам все по-добър. Тази книга е друго... и за Ваша безопасност е да не знаете каква е засега.
- Толкова ли е зле?
- О, не, съвсем не, професоре. Книгите са от Забраненият отдел, Багрянова някога ги е преместила там при Голямата ревизия на библиотеката, когато аз бях четвърти курс. Ще ги погледна, ще опитам да им разбия временно заклинанията, за да снимам важните страници, и ще ги върна, правил съм го много пъти.
- Когато беше в "Мунгав"?
- Особено когато бях в "Мунгав", професоре.
Образът на Раев се засмя, но бързо се сепна и се огледа. Симо предположи, че Виктория може да е в някоя съседна стая. Знаеше, че професорът все по-трудно се справяше с вийлата.
- Ето как ще го направим, професоре...
***
И го направиха.
Симо се разхождаше с куфарчето, дрехите и лика на Раев, а професорът беше в Торбаланово и сигурно пиеше чай с Доротея, която Симо бе помолил да прибере преподавателя по вълшебство. Многоликовата отвара действаше добре, имаше достатъчно от нея в термоса, който държеше небрежно. Той беше Калоян Раев и се разхождаше по коридорите, които помнеше като Симеон Манев. Чудно нещо бе многоликовата отвара - каквото и да правиш, запазваш личността си, и ако се замислиш за това за по-дълго от препоръчителното можеш да се компрометираш много сериозно. Симо нямаше да прави тази грешка. Усмихваше се широко. И поздравяваше наред, както правеше и учителят му. Библиотеката беше съвсем наблизо.
- Раев?
Симо се вцепени. Сега щеше да стане забавно.
@Пейо Желев
@Алтамира Фелес
(+1 т. опит)