Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Великият имитатор

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Странстващ
    Странстващ


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Великият имитатор Coin10 26
    Опит : Великият имитатор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 35 т.
    Ниво : Великият имитатор Untitl40
    Бобчета : Великият имитатор HoneyВеликият имитатор ChiliВеликият имитатор CabbageВеликият имитатор SapphireВеликият имитатор EmeraldВеликият имитатор SausageВеликият имитатор MangoВеликият имитатор Mint

    Великият имитатор

    Писане by Симеон Манев Нед Окт 13, 2024 1:23 am


    "Мунгав".
      Каквото и да правеше, Симо явно винаги се връщаше тук. Той ходеше по същите коридори, по които бе ходил като ученик, виждаше същите колони, прозорци, гледките през тях, картините по стените. Даже за момент хората му изглеждаха същите. Чакай малко, хора? Някой го виждаше и в това, че той, наемникът, Симеон Манев, бе там, нямаше никакъв проблем? 
     В писмо преди няколко седмици Манев беше помолил професор Раев за нещо немислимо. Симо имаше нужда от някои книги, в частност една конкретна и бройка от нея за негово нещастие се намираше именно в Мунгав. И, изглежда, само там. Не можеше ли да я вземе преподавателят по вълшебство? Може би. Двамата успяха да се чуят на живо посредством огледалцето, което Манев беше пъхнал в плика на писмото.
    ***
     - Манев! Аз прочетох писмото, но...
     - Професоре, знам, че имате Вашите притеснения, и ще Ви кажа защо Ви моля за това.
     Професорът остана изненадан от готовността, но се усмихна. Учителят видимо се бе привързал към този свой ученик, Манев никога не се беше възползвал от това. До тогава.
     - Казах Ви, че пътувам често по работи... касаещи разговорите ни отпреди. Намерих интересни находки и ставам все по-добър. Тази книга е друго... и за Ваша безопасност е да не знаете каква е засега. 
     - Толкова ли е зле?
     - О, не, съвсем не, професоре. Книгите са от Забраненият отдел, Багрянова някога ги е преместила там при Голямата ревизия на библиотеката, когато аз бях четвърти курс. Ще ги погледна, ще опитам да им разбия временно заклинанията, за да снимам важните страници, и ще ги върна, правил съм го много пъти.
     - Когато беше в "Мунгав"?
     - Особено когато бях в "Мунгав", професоре.
     Образът на Раев се засмя, но бързо се сепна и се огледа. Симо предположи, че Виктория може да е в някоя съседна стая. Знаеше, че професорът все по-трудно се справяше с вийлата.
     - Ето как ще го направим, професоре...
    ***
     И го направиха. 
     Симо се разхождаше с куфарчето, дрехите и лика на Раев, а професорът беше в Торбаланово и сигурно пиеше чай с Доротея, която Симо бе помолил да прибере преподавателя по вълшебство. Многоликовата отвара действаше добре, имаше достатъчно от нея в термоса, който държеше небрежно. Той беше Калоян Раев и се разхождаше по коридорите, които помнеше като Симеон Манев. Чудно нещо бе многоликовата отвара - каквото и да правиш, запазваш личността си, и ако се замислиш за това за по-дълго от препоръчителното можеш да се компрометираш много сериозно. Симо нямаше да прави тази грешка. Усмихваше се широко. И поздравяваше наред, както правеше и учителят му. Библиотеката беше съвсем наблизо. 
     - Раев?
    Симо се вцепени. Сега щеше да стане забавно.

    @Пейо Желев
    @Алтамира Фелес

    (+1 т. опит)

    Пейо Желев харесва този пост.

    Пейо Желев
    Пейо Желев
    Преподавател по Трансфигурация
    Преподавател по Трансфигурация


    Вид на героя : Вампир

    Re: Великият имитатор

    Писане by Пейо Желев Нед Окт 13, 2024 11:59 am


    @Алтамира Фелес  @Калоян Раев

    Пейо беше търпелив и всичко го знаеха. Буквално нямаше човек в училището, който да го е виждал ядосан. Той винаги успяваше да овладее емоциите си и да подбере думите си, така че да звучи възможно най-дипломатично. Стараеше се да страни от всякакви конфликти и оставяше хората сами да разрешават проблеми си, освен ако не беше убеден, че може да помогне. Точно затова не желаеше да предприеме нищо във връзка с лавината от проблеми, които се появиха след смяната на ръководството на училището. Често анализираше ситуацията в главата си, но всеки път стигаше до един и същи извод: безнадеждно беше. Новата директорка разполагаше с прекалено много власт. Самодивската задруга стоеше твърдо зад нея, а Министерството на магията не искаше да окаже натиск, за да не рискува избухването на гражданска война. Родителите също не успяха да променят нещо, въпреки протестите им през лятната ваканция. Вместо реформи тази година се бе стигнало до още по-големи ограничения и репресии в училището. Преподавателите бяха последните хора, от които можеше да се очаква да променят нещо. Те трябваше да останат, за да помагат на учениците дори и с малки жестове. Затова Пейо продължаваше да мълчи и да се съобразява с директивите на вийлите, което все пак изискваше от него огромни психически усилия.

    Днес часовете протекоха както винаги – ужасно. Новата вийла, която му определиха за „съветник“ тази година – леля Радина, беше една от най-свирепите в училището. Тя му се караше постоянно и го заплашваше, че ако не стане по-строг, ще изхвърчи от училището. Освен това се обръщаше към него с „ей, прилеп“, което го влудяваше. Днес го накара да напише „Трол“ на един третокурсник, задето при първи опит кутията му не се превърна в мишка, а само се покри с косми. Пейо се доближи до натъженото момче и му каза, че може да напише есе, за да поправи оценката. За щастие, леля Радина не го чу, тъй като беше заета да се кара на друг третокурсник.

    Как беше днес? Доста зле май? – Алтамира се приближи до него в коридора след часа. Двамата бяха нещо като приятели, доколкото можеше да се каже, че Пейо има приятели. С нея се държеше малко по-свободно, защото тя винаги успяваше да отгатне емоциите му, дори и без да е проговорил. Така беше и сега.
    В същия момент по коридора се зададе Раев. Мъжът се оглеждаше на всички страни, което не беше нетипично за него.
    Раев? – обади се Алтамира. – Да не си се изгубил пак?
    А, не, не, разбира се  – отговори той и се усмихна широко, показвайки зъбите си.
    Пейо тъкмо щеше да ми разкаже колко ужасно се е държала онази кукумявка с него. Писа ли на твоята братовчедка в Министерството, както те помолих? Трябва ни някаква информация за настроенията там.

    Симеон Манев and Катерина Мавродиева харесват този пост.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Странстващ
    Странстващ


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Великият имитатор Coin10 26
    Опит : Великият имитатор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 35 т.
    Ниво : Великият имитатор Untitl40
    Бобчета : Великият имитатор HoneyВеликият имитатор ChiliВеликият имитатор CabbageВеликият имитатор SapphireВеликият имитатор EmeraldВеликият имитатор SausageВеликият имитатор MangoВеликият имитатор Mint

    Re: Великият имитатор

    Писане by Симеон Манев Нед Окт 13, 2024 1:37 pm


    Симо мигновено си даде сметка, че докато се отъждествяваше с Раев, той непременно щеше да чуе много интересни неща от кухнята на "Мунгав" (а после можеше действително да се отбие и в самата кухня на замъка, вийлите правеха хубаво крем брюле). Само трябваше да борави с известна за него информация, нищо повече. Проблемът се криеше в това, че професорът не му беше казал особено много за ситуацията тук. Бунт на учителите ли се раждаше? Безкрайно интересно.
     - Да, да - псевдо-Раев снижи глас - само недей в коридора. 
     Момчето понечи да се завърти, но ръката на Желев го хвана за рамото.
     - Ще се справим с това, приятелю. Благодаря ти, че се нае.
     Симо замръзна. 
     - Да, да, да... разбира се. 
     - Къде отиваш? - Алтамира му се усмихна любвеобилно и намести очилата си. 
     "Правиш всичко, което би направил и Раев, нямаш какво да криеш от тях" си каза Симо на ум и посочи с глава някъде назад.
     - Библиотеката. Прочетох в "Маг прес" за някаква подмладяваща отвара и реших да се поразтърся за варианти. 
     - Можеше да питаш Тричкова - Фелес го прекъсна - сигурна съм, че щеше да те обсипе с рецепти на Симон Жаднев, докато не ти гръмне главата.
     Раев се усмихна, все едно му беше смешно. Може би щеше да му бъде, Симо ненавиждаше Тричкова. 
     - Предпочитам самостоятелното проучване - мъжът се засмя. 
     - Да дойда с теб? - Желев пристъпи напред. - Имам свободен час и не ми се кисне в кабинета, докато Радина ме наглежда съмнително все едно ще извърша престъпление.
     Ама разбира се, че точно Желев щеше да го придружи в забранения отдел... Симо погледна преподавателя по Трансфигурация в очите за момент. 
     - Разбира се, хайде.
     Симо вече бе завъртял крака си, за да се обърне, когато чу:
     - Фелес, ти искаш ли с нас?
     Чудесно. Щяха да бъдат в пълен комплект.

    (+1 т. опит)
    Пейо Желев
    Пейо Желев
    Преподавател по Трансфигурация
    Преподавател по Трансфигурация


    Вид на героя : Вампир

    Re: Великият имитатор

    Писане by Пейо Желев Пон Окт 14, 2024 10:59 pm


    @Алтамира Фелес  @Калоян Раев

    Думите на Алтамира го ужасиха: как можеше дори да си помисли да говори за такова нещо в коридора! Добре че Раев веднага се усети. Тези глупости за отварата явно бяха начин да им намекне, че трябва да отидат да говорят някъде насаме. Какво по-добро място от Забранения отдел, където вийлите не стъпваха. От друга страна, щеше да е малко съмнително да ги видят и тримата заедно…

    Той се ужаси и от собствените си думи. Тотално бе забравил последното среднощно събиране на професорите, когато заедно решиха да пуснат връзките си, за да намерят помощ отвън. Пейо твърдо заяви, че няма никакви връзки, което си беше вярно. Освен това им каза, че е безсмислено да се ровят още, след като получиха отговор от заместник-министъра на магията, че Министерството „намира програмата в „Мунгав“ за строга, но не разполага с правомощия да се намеси“. Очевидно ги беше страх от Силванова и най-вече от Самодивската задруга. Защо обаче сега Пейо говореше сякаш е част от някакво съзаклятие? Думите се бяха изплъзнали ненадейно от устата му. Определено предпочиташе да се прибере в кабинета си и да прекара време с леля Радина, отколкото да трябва да обсъжда разни планове за действие с Алтамира и Калоян. Искаше да се дистанцира и да им остави те сами да се разправят с тази история. От друга страна, любопитството го глождеше отвътре и се чудеше дали не се е появила някаква искрица надежда за промяна. Може би затова каза, че ще отиде в Забранения отдел.

    По пътя Алтамира бръщолевеше, както винаги. Разказа им за промяната в положението на Юпитер спрямо Марс, което според нейните приятели кентаври значело „живот“, а това бил много хубав знак за всякакви професионални начинания и… Пейо пропусна доста от обясненията, тъй като се затвори в собствените си мисли. Как само се беше променило всичко в „Мунгав“. Преди две години всичко беше толкова хубаво. Липсваха му нормалните уроци, нормалните разговори…

    Пейо?
    Да – той се сепна. Бяха се озовали пред вратата на библиотеката.
    Какво се замисли? – попита Алтамира и го погледна с големите си черни очи.
    Нищо.
    Днес и двамата сте много замислени – тя хвърли един скептичен поглед и към Раев. – Да не сте спали на отворен прозорец? Не е добре за аурата.

    Симеон Манев and Катерина Мавродиева харесват този пост.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Странстващ
    Странстващ


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Великият имитатор Coin10 26
    Опит : Великият имитатор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 35 т.
    Ниво : Великият имитатор Untitl40
    Бобчета : Великият имитатор HoneyВеликият имитатор ChiliВеликият имитатор CabbageВеликият имитатор SapphireВеликият имитатор EmeraldВеликият имитатор SausageВеликият имитатор MangoВеликият имитатор Mint

    Re: Великият имитатор

    Писане by Симеон Манев Сря Окт 16, 2024 11:04 pm


    - Алта, в подземията няма прозорци. Духа ли вятърът в кулата? - Раев-Симо се подсмихна. Пейо сложи ръка на устата си, за да не се издаде колко му беше смешно. Фелес се усмихна и се извърна. 
     "Алта, в подземията няма прозорци". Само как бе направил гласа му! Симо сияеше отвътре. Но си даваше сметка, че не трябваше. Но в същото време му беше много готино, към момента се справяше с имитацията много успешно. Май. Отвори термоса и отпи от него. Отварата можеше да стигне до следващия ден. Но да, трябваше да спре да се радва.
     Макар, че беше много готино.
     Вратите на библиотеката не бяха далеч. А в Симо започваха да се боричкат много досадни мисли. Трябваше да се откъсне малко от двамата си придружители и да вземе книгите, които му бяха нужни. Бе необходима само минутка да запази търсените текстове, после кой откъде е. Почти. Трябваше да се размени с професора и дотогава да бъде подготвен за всичко, което можеше да се случи. А когато то се случеше, Симо трябваше да бъде Раев. И да реагира точно както би реагирал той. 
     Потънал във вътрешен диалог... монолог, Симо си беше съвсем наред, зад тях се чу пляскане на крила и тримата се обърнаха назад. Раев-Симо се пресегна за пръчката си, но срещна погледа на Желев и се спря на място, след което направи опит за някакво движение. Много лош момент за параноична реакция, Симо, много лош! Не беше на Катран, беше в "Мунгав" и трябваше да си го припомни. Пейо му хвърли още един многозначителен поглед, след което се обърна към спътницата им. Кафявата совата ги беше настигнала и точно кацаше на рамото на Фелес.  
     - Есмералда, имаш нещо за мен? - възкликна тя и пое писмото от човката на птицата, която бързо се измъкна през отворения прозорец само миг след това.
     Ръката на Пейо се стрелна напред, но тази на Алтамира я посрещна и жената кимна с усмивка.
     - Покана за чай от Асмара, имала да ми разказва нещо важно. Ще постоя малко с вас и ще се върна да я видя. 
     - Клюки, какво друго. - отбеляза Желев малко несигурно след явния шок от писмото. Явно имаше нещо да се случи, параноята беше очевидна, но Манев можеше само да гадае, след като никога не бе виждал преподавателя си по трансфигурация в такава светлина. Можеше да е свързано с този бунт на учителите. Леле, молеше се да му се отдаде възможност да попита Раев. Само това тук да приключеше по-бързо.
     Раев задържа вратата и тримата се озоваха в добрата стара прашна читалня. Мисията на Симо започваше сега.
    Пейо Желев
    Пейо Желев
    Преподавател по Трансфигурация
    Преподавател по Трансфигурация


    Вид на героя : Вампир

    Re: Великият имитатор

    Писане by Пейо Желев Пет Окт 18, 2024 8:38 pm



    Пейо беше овладял до съвършенство умението да наблюдава всичко около себе си и да го анализира. Дългият живот го бе научил, че истината се крие в детайлите. Затова веднага му направи впечатление странната реакция на Раев, когато совата се спусна от прозореца. Хората, които познаваха преподавателя по Вълшебство, знаеха, че той е олицетворение на спокойствието. Освен това отвеяността му беше легендарна. Той често се разхождаше из коридорите без ясна посока, потънал в собствения си свят и не отразяваше нищо случващо се около него. Трябваше някой да застане право на пътя му и да размаха ръце, за да привлече вниманието му. Какво можеше да е причината същият този човек да реагира толкова рязко на звука, който издаваха крилете на една сова? Беше много нетипично.

    Размислите на Пейо преминаваха в съвсем друга посока, когато забеляза, че совата е не друга, а тази на Алтамира. Той се запита дали най-после не беше пристигнало дълго чаканото писмо. Още преди месец пророчицата бе писала на Тервел Шаханов, за да го покани на т.н. „съвместно предсказание“ – процедура, при която двама пророци комбинират силите си, за да видят важни събития от бъдещето. Алтамира беше помолила Пейо да й помогне с укриването на писмото. Бяха омагьосали както хартията, така и совата, за да избегнат цензурата на вийлите. Доста рисковано бе за всички замесени лица, но някак Алтамира беше успяла да го убеди, че това е най-добрият шанс да разберат какво ще се случи с училището.

    При вида на совата Есмералда вътре в Пейо сякаш избухна фойерверк. В резултат на това механично протегна ръка, за да прочете писмото, забравяйки, че с Алтамира се бяха разбрали да пазят в тайна с оглед сигурността на всички. Жената успя да замаже ситуацията, но у Раев явно се зароди съмнение, защото за момент се втренчи сериозно  в Пейо.

    След малко тримата се озоваха в Библиотеката. Паунова ги погледна злобно и не ги поздрави, както обикновено. Преподавателите се отправиха към Забранения отдел, използваха специален ключ и направиха няколко заклинания за звукоизолиране и проверка за скрити хора. Алтамира се обади първа:
    Беше малко безразсъдно да говоря така в коридора – призна си тя.
    Определено – потвърди Пейо.
    Е? Калояне, не ни дръж в неведение!

    Раев ги погледна учудено, сякаш беше забравил за какво са там.

    Симеон Манев харесва този пост.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Странстващ
    Странстващ


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Великият имитатор Coin10 26
    Опит : Великият имитатор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 35 т.
    Ниво : Великият имитатор Untitl40
    Бобчета : Великият имитатор HoneyВеликият имитатор ChiliВеликият имитатор CabbageВеликият имитатор SapphireВеликият имитатор EmeraldВеликият имитатор SausageВеликият имитатор MangoВеликият имитатор Mint

    Re: Великият имитатор

    Писане by Симеон Манев Нед Окт 20, 2024 11:58 pm


     - ...не ни дръж в неведение!
     Симо се обърна към преподавателката по Пророкуване и я погледна точно толкова учудено, колкото се беше почувствал. "Аааа, да, книгите...здравето...", това му изникна и той прошепна, като заекна по Раевски:
     - Да, да, амиии, аз ще поогледам, разгледайте си и после ще дойда в читалнята.
     Симо погледна в очите на възрастната жена, после острите си обувки, после пак нея и сетне Желев, който се бе облегнал на близката масичка. Той кимна одобрително.
     - Дообреее - прошепна в отговор Алтамира и Симо се обърна, за да тръгне към рафтовете. 
     - Раев?
     Сърцето на Манев се смрази и той се обърна бавно. 
     - Каква отвара каза, че търсиш? - Пейо се беше изправил и взел книга от близкия му рафт, като я въртеше в ръцете си. Успя да разчете "Отвари за всяка коса" от Петър Алпиев, буквите бяха големи. Симо неволно вдигна ръката си и я прокара по оредялата коса на Раев. Само му се стори сякаш, че не беше толкова рядка на допир. Може би си въобразяваше. А, да, отварата.
     - Подмладяваща отвара. Защо?
     Беше ли се забавил с отговора? Не знаеше.
     Премисляше ли много какво казваше? Със сигурност. 
     - Нищо, просто забравих. Като вампир не ползвам много такива, знаеш.
     Трансфигурантът се усмихна закачливо и Симо се ухили в отговор, махайки с ръка. Когато вече се бе обърнал и закрачи между рафтовете с книги, Манев почувства облекчение, каквото не бе изпитвал от ученическите години. Напоследък не го беше страх да го хванат, измъкваше се. Но като ученик мисълта да бъде заловен, докато прави нещо нередно, го преследваше непрекъснато. Той поклати глава леко, сякаш да се отърси от мислите - Симеон Манев трябваше да остане смел. И щеше. Погледна към ръката си. На отражението в стъклото на часовника, там където трябваше да види главата си, видя малко черно петно. Симо се шмугна в първата секция и допря гръб до рафта. Извади джобното огледалце в сакото на професора и го видя - бакенбардите му бяха потъмнели. Очите вече не бяха така сини. 
     Не! Не, не, не! Симо се уби, докато отваряше термоса и веднага вдигна да отпие от него. Когато се огледа пак, той отново видя лика на професора такъв, какъвто го беше виждал сякаш винаги. Усмихна се като Раев и намести очилата си, все така гледайки се. 
     Всичко беше наред. 
     Аз съм Калоян Раев. Преподавател по Вълшебство.
     ...такъв, какъвто го бе виждал винаги.
     Като се замислеше, Раев бе много младолик за възрастта си.

    (+1 т. опит)

    @Пейо Желев
    @Алтамира Фелес
    Пейо Желев
    Пейо Желев
    Преподавател по Трансфигурация
    Преподавател по Трансфигурация


    Вид на героя : Вампир

    Re: Великият имитатор

    Писане by Пейо Желев Сря Окт 30, 2024 8:13 pm


    @Алтамира Фелес  @Калоян Раев

    Пейо се беше облегнал на един рафт, точно между секциите „Изключително опасни проклятия“ и „Пристрстяващи отвари“. Чудеше се за какво ли на училището му е притрябвал този отдел. Кой нормален човек би имал нужда от която и да е книга, намираща се на тези лавици? С ужас си припомни, че леля Радина го беше накарала да напише разрешителна бележка на един ученик, за да чете „Радикални трансфигуративни практики“ – една особено гнусна книга, писана от африкански черен магьосник. Вероятно в последните две години Забраненият отдел се беше оживил значително…

    Алтамира се изкашля, за да привлече вниманието му. Беше седнала на една от масите в читалнята и го гледаше с повдигната вежда.
    Положението наистина става нетърпимо – прошепна тя, без да сваля погледа си от него. 
    Пейо наклони леко глава, за да покаже, че я е чул, но не я погледна. Продължи да гледа към Раев, който разлистваше една много стара и прашна книга. След малко прехапа устни и каза с толкова тих глас, че можеше да се сбърка с жужене на муха:
    Положението е такова, каквото е. Ние не можем да го променим, както сме говорили много пъти.

    Алтамира млъкна. Този разговор го водеха всяка седмица. И двамата знаеха продължението му.

    –  Да, но трябва да направим нещо.
    – Какво?“
    – Не знам.
    –  Трябва да си мълчим и да изчакаме нещата да се наредят.
    – Нещата няма да се наредят сами…

    И още, и още до болка познати думи. 

    Пейо нямаше да отстъпи. Някой друг трябваше да оправи нещата. Тяхната работа беше да се грижат за децата, да ги пазят, а за целта трябваше да пазят себе си.
    Калояне… – този път Алтамира се обърна към другия мъж. Той спря да разлиства книгата и вдигна лице, върху което бе изписана въпросителна. – Ти какво мислиш?
    За кое?
    Как за кое – за положението в училището.
    О. Ами, не е супер…
    Не е супер? Това ли ще кажеш само?

    Между тримата отново се настани тишина. Пейо и Калоян се спогледаха, след което се върнаха отново към това, което правеха: първият към имитирането на мраморна статуя, а вторият към имитирането на друг човек.

    Симеон Манев and Атанас Зидаров харесват този пост.


      В момента е: Вто Ное 05, 2024 5:59 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!