ТКМБСПВ. Работно име.

@Катерина Мавродиева и който още иска да се натресе ^-^


- ‘’,;./,]./?<:<”
- “L {“{“:> M”:< >!
- “L”<”
- >?L.

- Чуваш ли нещо, - изсъска гласче в ухото й.
- Да, - изсъска Косара обратно, - >?L., - изрецетира дословно боботенето, което успяваше да долови от другата страна на вратата.
- Какво? - честно, много е интересно някой като се опитва да вика шепнешком.
- Именно! - викна Вълканова обратно, все още шепнешком, и двете с Катерина, наведени плътно до земята, запълзяха като патета обратно към съседната врата.

Вътре, насядали в полукръг, с изморени от тренировки лица и отпуснати от безнадеждие рамене, седяха има-няма пет-шест ученика с различни възрасти, различни домови цветове и различни значки.

- Е, започнаха ли?
- Ами, през вратата се чува, - изпъна се като струна Косара, със свити на юмруци ръце на кръста като Ф, - абсолютно нищо. Но мърморенето спря, така че предполагам, че вече трябва да са петрификус-тоталусирани.
- Предполагаш? - вдигна вежда момичето до нея, при което Вълканова сбърчи нос.
- Нали ти си от тези, специалните, - размаха многозначително ръка към значката на Катерина. - Ако ти дава силата да чуваш през огромни, плътно затворени врати, be my guest.

Сигурна, че е спечелила този малък спор, четвъртокурсничката се оплези, след което скочи върху една от работните маси срещу полукръга и се огледа. Всички изглеждаха… изцедени. Несигурни. Уплашени. И с право - идваха я от Мечалката, я от наказание, я от тъкмо приключила “симулация”. Плюс това се бяха събрали в края на Слънчевия коридор, близо до покоите на вийлите, точно по време на тренировки, където реално в момента имаше най-голяма концентрация на врага. Според някои това беше излишен риск. Според Вълканова беше идеалното място - котката не предполага, че мишката й е точно под носа. Или нещо такова..

- Ъм, донесох го, - подметна един първокурсник плахо, прекъсвайки настъпилата неловка тишина, и си преправи път най-отпред, подавайки дебела, почти разпадаща се книга, на Косара.

- Идеално! - Кресна тя, след което последваха в синхрон поде десет шъшкания (похвално, при все че определено нямаше десет души в стаята), - О, да, вийли, идеално (!) - прошепна този път и леко нескопосано се поклони на детето пред себе си, поемайки учебника.

И не просто някакъв си учебник, контрабанден учебник по Мъгълознание! Някак беше успял да се промъкне през стриктните проверки на куфарите, вероятно защото беше толкова изтъркан, че не му личеше какво точно пише на повечето страници, но беше достатъчно за Вълканова и останалите с допир до мъгъли да рапознаят какъв е бил учебният план и да допълнят липсващото от собствените си преживявания.

Паяжините в ъгъла на стаята леко се залюляха. Паяците, обитаващи замъка, също се подготвяха за лекция. Защото това не беше обикновен клуб на случайно събрала се шепа магьосници. Това беше Тайният Клуб по Мъгълознание за Бунтовници Срещу Пропагандата на Вийлите. Или ТКМБСПВ. Работно име. Определено им трябваше по-добро име.