Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    ...и други животни

    Геновева Самарджиева
    Геновева Самарджиева
    Ученик, втори курс, дом "Лъч"
    Ученик, втори курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : ...и други животни Coin10 50
    Опит : ...и други животни 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 0 т.
    Ниво : ...и други животни Untitl37

    ...и други животни

    Писане by Геновева Самарджиева Нед Сеп 03, 2023 8:00 pm


    Да се промъкваш сам-самичък из замъка след вечерния час предразполага към поне известна тревожност, но на Геновева подобни съображения ѝ бяха чужди. Не правеше това за първи път, нямаше да го прави и за последен - независимо колко наказания трябваше да изтърпи, нямаше никакъв изглед, че някога ще си научи урока. А и не можеше просто да си спи в общата стая, след това, което бе узнала този следобед. Беше прочела в библиотеката, че наблизо до училището може да намери интересен вид пеперуди, чиито крила стават биолуминисцентни, когато до тях се доближи магьосник. Магизоолозите все още не знаеха на какво се дължи това присветване, понеже така и не бяха успяли да хванат такава пеперуда, тъй като те се разбягваха още преди крилцата им да успееха да проблеснат. И още по-добре за Вея - тя възнамеряваше да е първата, когато да подложи това създание на дисекция.

    Според детето, на възрастните им липсваше известна доза... въображение. Нищо чудно, че за нищо не ги биваше.

    Затова сега, препасала една малка торбичка с всичко необходимо, стиснала пръчка в една ръка и наострила уши за всякакви съмнителни звуци, Вея се прокрадваше уверено към площадката с грифоните. Надяваше се този път Дарвин да не прави излишни сцени. С грифонът все още попипваха почвата помежду си и се нагаждаха един към друг. Не помогна фактът, че в началото на запознанството им, Вея най-безцеремонно бе отскубнала няколко от перата му, щателно огледа ноктите му и взе слюнчена проба от дълбините на гърлото му. Въпреки, че експериментите на Вея бързо приключиха, грифонът ѝ все още подхождаше с недоверие всеки път, когато я забележеше в полезрението си.

    Нищо, ако беше решил да прави драми, Вея щеше да го успокои, че той не е центъра на света и този път прожекторът съвсем не пада върху него. Беше поизучила някои общи грифонски чуруликания и писукания, така че бе почти уверена, че ще успее да предаде естеството на уверението си.

    Геновева беше толкова сигурна, че няма да завари никого горе на площадката с грифоните, че отвори вратата с мощен замах, от което тя изскърца продължително. Все още никой не я бе научил на предпазливост и търпение. Но нищо - може би непознатата фигура, която завари горе, щеше да ѝ предаде някой друг урок по темата. От началото я взе за вийла, с дългата ѝ бяла коса и красиви черти на лицето - доста по-късно осъзна, че момичето всъщност бе обикновена магьосница като нея. Засега обаче Вея просто бе замръзнала, опитваща се да отгатне дали я бяха спипали толкова рано в мисията ѝ или пък дали момичето беше там горе по коренно различно стечение на обстоятелствата. И както се прави с всички диви животни - първокурсничката чакаше отсрещната да предприеме първата крачка.

    Ясна Соколова, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : ...и други животни Coin10 151
    Опит : ...и други животни 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : ...и други животни Untitl42
    Бобчета : ...и други животни Sapphire...и други животни Apple...и други животни Cabbage...и други животни Mango...и други животни Sausage...и други животни Emerald...и други животни Pizza...и други животни Bacon...и други животни Pear...и други животни Banana...и други животни Chili...и други животни Ruby

    Re: ...и други животни

    Писане by Зинаида Кражова Вто Сеп 05, 2023 8:45 pm


    Зианида беше успяла да се промъкне до грифонарника. Планът беше да изкара, някак, грифона си и да полети с него. След като техните й бяха конфискували метлата преди началото на годината, а нямаше как да се сдобие с нова, това беше добра алтернатива. Е, винаги можеше да задигне някое летателно пособие от склада на Куидичното игрище, но до там промъкването щеше да е по-сложно. Летенето с пернантото й животно на име Шарл, обаче криеше други рискове. Първо, грифонът беше доста своенравен и единственото му подкупно средство беше храна. Не че в помещението нямаше предвидена храна за всички хвъркати, но той беше претенциозен. Второ, трябваше да измисли някакъв тих начин да го изведе на площадката, за да отлетят. Шарл, като всеки друг представител на вида си, не се славеше с дискретност. Транозавър вероятно би бил по-тих. И накрая, но не на последно място, трето – да успее след това да го прибере. Той обожаваше да лети на свобода, също като нея и беше изключително трудно да го накара да кацне и да влезе в помщението отредено за него. Беше успяла да привлече вниманието му с един голям плъх, който беше взела със себе си и да го кротне. След дъндънията, която създанието беше вдигнал до този момент, момичето беше сигурно, че ще я хванат. Вече си правеше планове как ще прекара времето си в килиите. Чу вратата на помещението да се отваря и сърцето й спря. „Ад...“, каза си науми и се обърна леко. Безизразното й лице не издаваше вътрешната й паника. Не издаде й почудата й, когато видя, че на вратата не стои вийла, а друго момиче. Огледа я. Изглеждаше по-малка от нея, но не й беше позната. Не че тя самата познаваше много хора, но поне забелязваше присъствието им. Знаеше кой е в училището и кой не. Непознатата изглеждаше напрегната, замръзнала на мястото си, но в готовност да... напада? Третокурсничката върна вниманието си към грифонът. Почеса го, за да е кротък и зададе въпрос:
    -И ти ли си тук, за да летиш?

    Ясна Соколова and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Геновева Самарджиева
    Геновева Самарджиева
    Ученик, втори курс, дом "Лъч"
    Ученик, втори курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : ...и други животни Coin10 50
    Опит : ...и други животни 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 0 т.
    Ниво : ...и други животни Untitl37

    Re: ...и други животни

    Писане by Геновева Самарджиева Чет Сеп 07, 2023 1:13 pm


    Казаното от белокосото момиче мигом прекрати тихата, безмълвна битка, която бе на път да се разрази между двете. Геновева се отпусна, но все още беше нащрек - ами ако това беше капан? Беше дочула за ученици, които работеха в услуга на вийлите и донасяха за всякакви дребни прегрешения, които бяха направили останалите деца. Момичето обаче изглеждаше като наистина да не се интересува особено от присъствието на Вея в грифонарника. Наместо това бе заета да затяга седлото и да проверява стремената на собствения си грифон.

    - Тук съм, за да избягам. Ами ти? - попита първокурсничката и гласчето ѝ иззвънтя кристално в хладния нощен въздух.
    - Хм, като за бегълка си си приготвила доста малко багаж. Да не кажа - никакъв.
    - Имам всичко нужно в торбата.
    - заяви малката и потупа провесената през рамото си торбичка. От вътре нещо издрънча.
    - Добре, ти си знаеш. - белокосото момиче изцъка успокоително с уста и подкани грифона да я последва. Животното не беше особено въодушевено от перспективата да напусне топлата си ясла със сено и писукаше, като същевременно удряше недоволно с копито по каменния под. Накрая се беше спрял по средата на вратичката, която водеше към самата площадка. - Шшш, тихо, тихо... Хайде малко да полетим, ще ти хареса...
    - Трябва да го почешеш малко.
    - не издържа да я посъветва Вея. Все още се държеше настрана, но с интерес наблюдаваше случващото се пред себе си. Белокоската килна лекичко глава в нейна посока и я погледна със странен втренчен поглед.
    - Моля?
    - Трябва да го почешеш малко по гушата. Веднага ще тръгне след теб.
    - Не, няма.
    - Да, има.
    - Голяма си всезнайка.
    - В книгите пише, че това е начинът.
    - ...
    - Пробвай, наистина ще проработи.
    - Ами ако не проработи?
    - Ако не проработи... хм... ще ти дължа една услуга!
    - Много си сигурна. Добре - ето, не проработи.
    - Това е, защото го почеса на грешното място.
    - Или просто, защото го мотивирам с грешното нещо.
    - непознатата се зарови в собствената си торба.
    - Олеле, това плъх ли е?
    - Хм... май да.
    - Леле, виж го как тръгна след теб!
    - По-тихо, някой ще ни чуе... Като за бегълка не си даваш много зор.
    - Аз съм много бърза, трябва само да... виж, това е моят грифон, Дарвин. Виж колко е близо до твоя, само на няколко вратички разстояние. Кръстих го на Чарлз Дарвин, който е бил...
    - Знам кой е бил.
    - А, добре. Ще ми помогнеш ли със седлото, малко е тежко...
    - Заповядай.
    - Благодаря. А ти къде отиваш?
    - Още не съм решила.
    - Аз отивам на лов за пеперуди. И се казвам Вея. Е, по принцип съм Геновева, но ужасно не си харесвам името, звучи като име на някоя... хм.. тетка, Вея е по-хубаво, по... хм, както казва баба - младежко...
    - Винаги ли приказваш толкова?


    Вея сви рамене. Не можеше да определи дали винаги говореше толкова много - до края на вечерта обаче, белокоската щеше да има възможността да се увери собственоръчно в това.

    Ясна Соколова, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : ...и други животни Coin10 151
    Опит : ...и други животни 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : ...и други животни Untitl42
    Бобчета : ...и други животни Sapphire...и други животни Apple...и други животни Cabbage...и други животни Mango...и други животни Sausage...и други животни Emerald...и други животни Pizza...и други животни Bacon...и други животни Pear...и други животни Banana...и други животни Chili...и други животни Ruby

    Re: ...и други животни

    Писане by Зинаида Кражова Чет Сеп 07, 2023 3:55 pm


    Не получи отговор на въпроса си. Подсмихна се едва забележимо и каза:
    -Зинаида, но можеш да ми викаш Зина. Какви пеперуди ще ловиш посред нощ?
    -Много са интересни, когато магьосник се приближи до тях крилата им стават биолуминисцентни и започват да светят леко…
    -Чувала съм за тях, но не съм ги виждала. Четох някъде, че са рядкост.
    -В близост до училището има!
    -Наистина?
    По-малкото момиче потвърди с движение на главата си. Кражова се почуди. Можеше да излезе и просто да полети, а можеше да полети и да види тези прословути, безименни пеперуди. Като никога, реши да е учтива и да спази някаква норма на комуникация:
    -Искаш ли компания?
    -Да! Ще ми помогнеш!
    Белокосото момиче в действителност допомогна на Вея да приготви Дарвин за полет, а след това с общи усилия отвориха портата, водеща към площадката за излитане. След това двете поведоха животинките си навън. Всяка с нейня си метод – Зина с плъх, а Вея с чешкане. Стигнаха до площадката, но преди да яхнат грифоните си, третокурсничката имаше нов въпрос:
    -На къде летим?
    -Към гората, на юг-югоизток от тук.
    -Трябва да ги завъртим наобратно.
    -Че защо?
    -Натам е север,- посочи по посока на създанията.- Зад нас е юг.
    -Е, ще изменим захода в движение!
    -Ще загубим време. Те не са метли. Не са толкова маневрени. По-лесно е тук да ги преместим, хайде!
    -И ти бърбориш много!- каза Вея, като се захвана да измества Дарвин.
    -Не колкото теб,- поведе отново Шарл, по-голямото момиче.
    Бяха където трябва и се наместиха на животинките си. „Имаме и попътен вятър“, каза си наум Кражова. А след това се обърна към другото момиче:
    -Искаш ли да ни поведеш?
    -Хайде заедно.
    -Добре.
    Едновременно дадоха сигнал на грифоните да полетят и след леко затичване, се носеха из въздуха. Беше приятна вечер за летене. Въпреки лекия вятър, небето беше чисто и звездите се виждаха ясно. Не им отне много време да стигнат до гората и белокоската отново се включи с въпрос:
    -Да потърсим някоя поляна за кацане?
    -Да! Знаеш ли някоя?
    -Знам! Завий леко наляво и ще я видиш!
    Вея подаде командата на грифона си и видя отвореното пространство измежду дърветата.
    -Виждам го!- потвърди.

    Ян Маджаров, Ясна Соколова and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Геновева Самарджиева
    Геновева Самарджиева
    Ученик, втори курс, дом "Лъч"
    Ученик, втори курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : ...и други животни Coin10 50
    Опит : ...и други животни 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 0 т.
    Ниво : ...и други животни Untitl37

    Re: ...и други животни

    Писане by Геновева Самарджиева Пет Сеп 08, 2023 4:54 pm


    Докато летяха, Вея хвърляше скришни погледи на Зина. По-голямото момиче беше толкова елегантно и насочваше грифона си с лекота, като се ориентираше безпогрешно с това накъде духат въздушните течения и дали биха били полезни в това да им дадат допълнително ускорение. Личеше си, че двамата с Шарл са добре стиковани - животното откликваше на всяко нейно едва забележимо завъртане на китката, без да роптае прекалено много. Вея беше запленена от това момиче - искаше ѝ се и на нея да беше така елегантна като нея.

    Именно затова се постара, наистина се постара да се приземи колкото се може по-елегантно с Дарвин на тревистата долчинка, която се беше ширнала под момичетата. Дръпна юздите грациозно и опъна стремената по най-кокетния начин, на който беше способна. И докато беше улисана в това да бъде изтънчена млада дама, съвсем не разбра как Дарвин беше тръснал напето глава и беше забил ноктите си в почвата така рязко, че Вея изхвърча напред и се претърколи няколко пъти по тревата по начин, който навярно не би се приел за особено елегантен. Кой знае, може и грифонът да бе решил да впечатли Зина с маниерите си.

    - Вея! - белокоската повиши тон едва забележимо, но това при нея май минаваше за крясък. Първокурсничката не видя това, понеже беше твърде заета да плюе пръст и трева, но Зина слезе с добре премерен скок от Шарл и забърза към нея. Все така елегантно.
    - Нищо ми няма. Пфу! Ама че гадост.
    - Сигурна ли си, бая падна...
    - А, и по-лошо съм се удряла. Само където си зеленясах дрехите...
    - огледа тъмните петна, които се очертаваха по плата на мантията ѝ. От опит знаеше, че петната от трева трудно се премахват, дори с магия.
    - Дай да видя. - заповяда Зина така властно, че Вея нямаше как да не се подчини. - Имаш няколко охлузвания и одрасквания, но нищо по-сериозно. Вулнера Санентур!

    Бялата светлина, която обля за кратко полянката огря за миг облещеното от възхита лице на първокурсничката.

    - Ти май знаеш доста магии...
    - А, не са чак толкова много... само най-необходимите.
    - Със сигурност знаеш повече от мен.
    - стана и се изтупа рязко, но уви, петната си седяха все така контрастни върху плата.
    - И ти ще научиш толкова, че и повече, ако внимаваш в час. - стори ли се или Зина ѝ се усмихна? Не можеше да определи със сигурност, тъй като луната се скри зад един облак. - Кажи сега, на къде да ги търсим тези пеперуди?

    Ясна Соколова, Зинаида Кражова and Атсу Оттах харесват този пост.

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : ...и други животни Coin10 151
    Опит : ...и други животни 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : ...и други животни Untitl42
    Бобчета : ...и други животни Sapphire...и други животни Apple...и други животни Cabbage...и други животни Mango...и други животни Sausage...и други животни Emerald...и други животни Pizza...и други животни Bacon...и други животни Pear...и други животни Banana...и други животни Chili...и други животни Ruby

    Re: ...и други животни

    Писане by Зинаида Кражова Пон Сеп 11, 2023 5:18 pm


    -Амиии…- Вея взе да се върти в кръг около себе си, оглеждайки се.
    -Пак ли сме на юг-югоизток?
    -Да.
    -Значи сме, насам.
    -Хайде!
    -Чакай, първо да се погрижим за грифоните си.
    Зина се зае с Шарл, поведе го по обичайния начин, с плъх в ръка. Заведе го до един дебел дъб, уви около ствола му въже, което завърза за седлото на създанието.
    -Така ще ни чакат тук,- кимна към другото момиче.
    Самарджиева се подсмихна и последва примера. Сега вече бяха готови да тръгнат през гората, но Кражова отново се спря:
    -Кой курс си, Вея?
    Привидно беше по-малка от нея, но искаше да е сигурна.
    -Първи.
    -Учихте ли Лумос по Вълшебство вече?
    -Да.
    -Да я използваме тогава. Ще я прекъснем като наближим, за да видим пеперудите. Съгласна?
    -Съгласна!
    Зина се изненада сама от себе си. Можеше да звучи зряло? Поклати леко глава.
     
    -Лумос!
     
    Казаха в един глас и взеха да крачат през гъстата гора. Попаднаха на една пътечка, която привидно криволичише в тяхната посока и двете момичета решиха да я последват, до където беше възможно. След време гората взе да се променя. Не беше чак такъв гъсталак, имаше повече храсти, отколкото дървета. Имаше повече отворени площи и можеха спокойно да се придвижват и без магията напред.
    -Нокс!- каза Зина.
    Вея направи същото. Изчакаха малко очите им да привикнат към тъмното и продължиха.
    -Приближаваме!-прошепна първокурсничката след време.
    -Защо шепнеш?
    -Не знам, така го усетих. Трябва да са още малко напред.
    -Добре, хайде.

    Ясна Соколова, Люба Бюлбулева and Геновева Самарджиева харесват този пост.

    Геновева Самарджиева
    Геновева Самарджиева
    Ученик, втори курс, дом "Лъч"
    Ученик, втори курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : ...и други животни Coin10 50
    Опит : ...и други животни 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 0 т.
    Ниво : ...и други животни Untitl37

    Re: ...и други животни

    Писане by Геновева Самарджиева Сря Сеп 20, 2023 9:42 pm


    - А ти всъщност от къде знаеш за тези пеперуди? - попита я Зина, докато излизаха предпазливо на поляната, която цялата бе обагрена в сини цветя. На Вея ѝ се прииска да се потъркаля малко върху тях, както правеха конете, за да разтрият гърбовете си.
    - Е как да не знам. Нали са описани в книгите.
    - Не знаех, че са толкова известни...
    - Ами, не са. Но просто аз чета правилните книги.
    - наду се отново Вея. Не изпускаше момент да блесне с познанията си за всякакви животни, при това доста високомерно, тъй като бе наясно, че повечето хора не са така наясно с материята като самата нея. Пък дори и да бяха на сто години.
    - Ах, добре. Ако имам проблеми с домашното по Грижа за магическите създания, мога ли да се консултирам с теб?
    - Хмм...
    - Вея дори не усети как Зина я взимаше за подбив. Всичко, което казваше момичето, бе произнесено със същия монотонен тембър, та нямаше откъде да бъде сигурна. - Ще си помисля. Май никакви пеперуди няма да намерим...

    Трябваше да са тук! Беше проучила всичко необходимо, беше запаметила координатите, беше разглеждала карти на района и можеше да се ориентира по всяка описана природна забележителност. За миг се почувства уязвима и несигурна. Рядко се случваше да греши в нещо, що се касае до животни от всякакво естество, но дори да се стигнеше до това, все някак преглъщаше срама. Сега обаче имаше публика, пред която се бе изказала така компетентно преди малко. Не можеше да разочарова Зина.

    Преди да достигне финалната фаза на отчаянието си, едно от сините цветя... потрепна. Първоначално на Вея ѝ се стори, че нещо си е въобразила, но не, ето, още едно потрепна, сетне това до него и следващото и...

    И в този момент около тях се случи нещо магично, без дори да е замесена директно някаква магия. Сините цветя, пръснати по цялата поляна изобщо не бяха част от местната флора, а по-скоро се числяха към фауната. Защото именно това бяха пеперудите, които момичетата търсеха и които бяха застинали на поляната, може би за миг почивка или кратка дрямка. Вея разшири очи, размаха ръце и не можа да сдържи вълнението си.

    ...и други животни Butterfly-animation-122.gif

    - ЗИНА! ВИЖ! НАМЕРИХМЕ ГИ! ЗИНА!
    - Виждам. Красиви са.

    Всички намерения за пеперудени дисекции у Вея бяха забравени и на тяхно място настъпи пълното умопомрачение от случващата се феерия около нея. Защото някои гледки карат дори и малките естествознателки да останат без дъх.

    Ясна Соколова and Зинаида Кражова харесват този пост.

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : ...и други животни Coin10 151
    Опит : ...и други животни 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : ...и други животни Untitl42
    Бобчета : ...и други животни Sapphire...и други животни Apple...и други животни Cabbage...и други животни Mango...и други животни Sausage...и други животни Emerald...и други животни Pizza...и други животни Bacon...и други животни Pear...и други животни Banana...и други животни Chili...и други животни Ruby

    Re: ...и други животни

    Писане by Зинаида Кражова Чет Сеп 21, 2023 9:54 pm


    Наистина бяха прелестни. Уникално красиви създания. Трудно й беше да повярва, че са ги отркили. Зина погледна към по-малкото момиче, което изглеждаше като омагьосано от светещите насекоми.
    -Искаш ли да ти уловим една?- попита тихичко белокоската.
    -Можем ли?
    -Можем.
    Третокурсничката размаха пръчката си.
    -Лумос!
    Вея се стресна при светването на магията и сграбчи ръката на другото момиче, опитвайки се да спре заклинанието.
    -Не! Така ще избягат!
    -Няма да избягат, виж.
    Наистина не бягаха. Напротив. Няколко пеперуди се приближиха до светлината от пръчката на Кражова и взеха да я обикалят. Тя бавно се завъртя и измести, така че насекомите да са точно пред лицето на по-малкото момиче. Личицето на Вея грейна щом ги видя отблизо. Искаше да ги доконе, но се спираше. Знаеше, че може да ги нарани.
    -Как знаеше, че това ще ги привлече?- попита някак хипнотизирано малката.
    -Ще се изненадаш, но и аз чета книги,- подсмихна се едва доловимо Зина.
    Останаха така още малко. Дадоха си време да огледат хубаво пеперудите, все пак бяха рядкост. В някакъв момент, третокурсничката махна с пръчката си и прекъсна заклинанието, което накара пеперудите да се върнат към рояка, в който се движеха преди това.
    -Исках още да ги гледам,- изпротестира Вея.
    -Ще дойдем пак. Трябва да се прибираме.
    -Че защо? Никой няма да забележи, че ни няма.
    -Напротив,- безизразно изпротестира белокосата.- Забравяш, че дойдохме с грифони. Ако бяхме с метли, щеше да е друго.
    Момичето от Лъч се смръщи. Знаеше, че Кражова е права, но не искаше да си ходи и определено не искаше да й признае правотата. Нацупи се леко.
    -Можем да дойдем пак утре вечер,- предложи Зина, която вече крачеше в обратна посока.
    -Ама, чакай ме!
    Геновева хукна подире й. Беше някак инстинктивно движение. Не беше по план. Може би щеше да й е по-добре да остане тук, но вече беве тръгнала.
    -Хубаво,- каза още по-кисело докато вървеше.




    КРАЙ?

    Ясна Соколова, Лилиян Кардамова and Геновева Самарджиева харесват този пост.


      В момента е: Чет Ное 14, 2024 9:14 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!