Според детето, на възрастните им липсваше известна доза... въображение. Нищо чудно, че за нищо не ги биваше.
Затова сега, препасала една малка торбичка с всичко необходимо, стиснала пръчка в една ръка и наострила уши за всякакви съмнителни звуци, Вея се прокрадваше уверено към площадката с грифоните. Надяваше се този път Дарвин да не прави излишни сцени. С грифонът все още попипваха почвата помежду си и се нагаждаха един към друг. Не помогна фактът, че в началото на запознанството им, Вея най-безцеремонно бе отскубнала няколко от перата му, щателно огледа ноктите му и взе слюнчена проба от дълбините на гърлото му. Въпреки, че експериментите на Вея бързо приключиха, грифонът ѝ все още подхождаше с недоверие всеки път, когато я забележеше в полезрението си.
Нищо, ако беше решил да прави драми, Вея щеше да го успокои, че той не е центъра на света и този път прожекторът съвсем не пада върху него. Беше поизучила някои общи грифонски чуруликания и писукания, така че бе почти уверена, че ще успее да предаде естеството на уверението си.
Геновева беше толкова сигурна, че няма да завари никого горе на площадката с грифоните, че отвори вратата с мощен замах, от което тя изскърца продължително. Все още никой не я бе научил на предпазливост и търпение. Но нищо - може би непознатата фигура, която завари горе, щеше да ѝ предаде някой друг урок по темата. От началото я взе за вийла, с дългата ѝ бяла коса и красиви черти на лицето - доста по-късно осъзна, че момичето всъщност бе обикновена магьосница като нея. Засега обаче Вея просто бе замръзнала, опитваща се да отгатне дали я бяха спипали толкова рано в мисията ѝ или пък дали момичето беше там горе по коренно различно стечение на обстоятелствата. И както се прави с всички диви животни - първокурсничката чакаше отсрещната да предприеме първата крачка.