Трите момичета бяха съпроводени във върволичка до подземията на Мунгав, докато вийлите разправяха на щяло и нещяло за провиненията им на двора и как щели със сигурност поне няколко дни да си откарат там.
Почти като три синджира роби.
Само дет не бяха достатъчно хора...
А роби беше спорно дали са. Или пък не беше. От робите обикновено получаваш нещо, дали труд или резултатите от него. Тук просто ги тормозеха. Не можеше да е само това, нали.
Каква беше крайната цел?
Можеха ли просто да си тръгнат?
Само дет не ги бяха разсъблекли и изкарали камбанка да викат по тях.
Да, дори Люба го гледа.
Нямаше къде да избяга от Исмаил на Скиатос и им беше направил дружно парти да гледат това. Заканата беше, че властелина ще го гледат като всички прочетат книгите.
И така разходката на срама.
Само дет нито една не я беше срам. Люба още леко се пенеше, докато Ари си ходеше спокойно със високо вдигната глава.
Яна успя няколко пъти да се препъне, защото вийлата й я тикаше.
Врата на килията най на края хлопна зад тях.
Вийлата им се беше понавикала още 15 минути преди да ги остави.
Какъв пример били давали и прочие. На Люба вече много й се искаше да й покаже, че и на нея би скочила... ама беше обещала на Исмаил да го кара по-кротко.
Е поне с вийлите.
- Еее най на края да млъкне! На тях няма ли кой да им сложи заглушаване баси. - Люба свали заглушаването веднага щом досадницата се разкара от полезрението им. Е сложи и едно Силенцио на килията. Не беше ЧАК толкова руса - Ари ти пък защо се отказваш от куидича? Нали обичаше летенето, ходи на лагери?
@Ина Янакиева @Рея Папандреус @Зинаида Кражова чувствайте се поканени на пижамено парти, как сте дошли до килиите си е до вас