РП ИнМ

Мая се беше заслушала в увлекателния урок за великанските воини, професор Фрич умееше да разказва интригуващо.Обясняваше толкова изразително, че тя си представяше всичко в главата си.Момичето харесваше историйте за древните племена, и най-вече завеликаните.Замисли се, как ли ще реагира учителката,ако Жан заспи в час.Мая беше потресена как бе възможно той да спи в час по история на магията, не го ли беше срам.Освен това миналата година допусна резултат от 10 на 0 в полза на "Лъч", а това противоречеше на всички възможни училищни правила.Професор Фрич бе известна със сприхавия си нрав, и определено щеше много да се ядоса на Жан, за дръзкото му поведение да заспи в час по история на магията.Общият смях, щеше да го разбуди, и той да се оглежда объркано, а погледите на всички щяха да са отправени към него.Учителката щеше да го посочи с кокалестия си показалец, и да му се развика.
-Значи ти си Жан?
Момчето разтреперено щеше да отвърне с кимане.
-И имаш нахалството да заспиваш и хъркаш в моя час?
Жан отново щеше да кимне, и да се свие на мястото си.
-Освен това си ддопуснал загуба на миналогодишния куидичен шампионат.
Продължавайки гневната си тирада Помелин, втренчена в него.Жан отново ще кимне, този път почти разплакан, а Мая едва сдържаше смеха си.
Учителката беше крайно възмутена от безобразното поведение на Жан, налагаше се да го заведе при директорката.Така де как не го е срам да спи в час по история на магията, и освен това е дебел.Мая направо сияше, трето поред посещение на Жан при директорката, колко ли часа щяха да го мъмрят този път, нещата се подреждаха великолепно, и на нея и идваше да запее от радост. 


галеони
Админ: отчетено.

Професор Фрич разказваше за гоненията на вещици и магове през средновековието, и Владислушаше урока с интерес.Историйте който разказваше тя, бяха изключително интересни и завладяващи.Въпреки,че вече знаеше много неща за трози мрачен исторически период Влади се бе потопил в увлекателните разкази на учителката и неусетно задряма.Присъни му се, че се намира в близост до голям площад изпълнен с хора които се надвикваха един с друг, крещяха и изобщо вдигаха невъобразима врява.В средата на полщада се издугаха една до друга няколкоклади.Явно се подготвяше изгаряне на заловени магове или вещици, Влади потръпна и се прикри в една тясна уличка от която можеше да наблюдава събитието.Към площада се приближаваше фургон еглен от два коня, и кочияшът едва успяваше да прокара фургона през  насъбралата се тълпа която го изпрати с освиркване и хората хвърляха камъни по преминаващия фургон.Впрягър спре близо до кладите и към него се втурнаха стражи от инквизицията.Изведоха затворниците от фургона, това бяха няколко дребни на ръст вещици и високо русоляво момче чието тяло бе покрито с различни татуировки и имаши пиърсинг на долната устна.Влади ги гледаше отдалече и едва не ахна от изненада, разпознавайки Илиян Георгиев когото щяха да изгорят на клада заедно със заловените вещици.Илиян се мяташе и ръмжеше като див планински лъв и псуваше нецензурно типично в негов стил.Крещеше ужасни неща за някакви прасета, плюнки хвтрчаха от устата му и нищоне му се разбираше от почти непрестанното нечленоразделно ръмжене.Той бе изключително зтл и опасен престъпник, и сега щяха да го изгорят на клада както заслужаваше.В следващия момент Влади се събуди, за жалост всичко това бе само сън за сега.Момчето бръкна в джоба на мантията си и извади недоизядения си сандвич увит в магическа салфетка поне можеше да се подкрепи за времето оставащо до обяд.
 
10 галеона (Админ: отчетено)

"Това няма никакъв смисъл! Защо таласъмите и троловете да са по-нисши от нас!? Те нищо лошо не са сторили. И те имат магия. Какво значение има, дали използват или не магическа пръчка? В крайна сметка магията не принадлежи на магьосниците."
    
  

Да се каже че не беше от любимите й предмети, беше доста омекотено - Люба направо съскаше вътрешно като видеше професор Илиянов. Но сделката с леля й беше да държи добри оценки и тя полагаще всичките си усилия да си държи езика зад зъбите.
Таласъмите и другите били по низши от хора. Как ли пък не. Що не ходи да го каже на вийлите дето му готвят всеки ден, да видим дали няма случайно да се окаже алергичен към някоя съставка. Не стига че са ги натирили за обслужващ персонал ма трябва и да търпят такова отношение от хората за които се грижат.

Но днес урокът й беше за средновековните гонения. В България не бе имало чак такава силна вълна - основно защото не беше католическа, а и защото паганизма беше дълбоко вплетен в устоите на християнството. А щом немагьосниците бяха ок с това, то магьосниците пък имаха още по-малко грижи.
Знахарки и вещи баби винаги са били на почит в селата.
Дали ще ти помогне да си изродиш челядта, добитъка или ще ти забърка каша за простудата - българите все пак бяха хем суеверни, хем практични - ако е полезно значи е супер. Ако пък е зла и кисела, просто стой надалеч и поздравявай учтиво.

И все пак в тъмния си ъгъл Люба мигаше на парцали и лека-полека клюмаше към заспиване. Теоретичните науки не й бяха силата.

Съня я отведе на тучни горски поляни.

Беше обрадена от група жени, облечени в бяло всяка със венец от горски цветя.
Танцуваха заедно на хоро, а песните им се звиваха над леса.
После беше сама. сестрите й все пак наблизо.
Винаги бяха близо.
После приседнала на брега на езерце.
Свиреп мъж с оголен меч се приближаваше устремено към нея.

Не я беше страх.
Сестрите й бяха близо.

А тя затанцува.
Песен се изви над леса.
Мъжа изпусна меча и затанцува заедно със нея.

Сестрите й бяха до нея. Танцуваха заедно.
Някъде в краката им беше трупа на омаломощения мъж.

Беше танцувал до собствения си край.

Песента се извиваше....
И секна със силен гръм.
Спящото момиче се сепна и събуди. Гърма беше от рязко троснатия учебник по чина й.

- Минус 10 точки за Северен Вятър! - Илиянов икукудяка, а Люба й се прииска да потанцува с него, но както танцува във съня.

+1 издръжливост моля (Админ: отчетено).