Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Вампирски разходки

    Пейо Желев
    Пейо Желев
    Преподавател по Трансфигурация
    Преподавател по Трансфигурация


    Вид на героя : Вампир

    Вампирски разходки

    Писане by Пейо Желев Пет Май 05, 2023 12:10 pm


    Навън се стелеше почти пълен мрак, макар че беше ден. По небето се гонеха върволица черни и сиви облачета, които скриваха слънцето. От време на време светкавица озаряваше света, следвана от силен гръм, наподобяващ ръмжене на мантикор. Всички бяха убедени, че всеки момент ще завали дъжд, поради което се бяха прибрали в замъка, завили се бяха с одеяла и пиеха горещ чай, чакайки най-лошото да отмине.
    Не и Пейо. За него точно такова време беше запазено за разходки навън. Опасността да бъде забелязан или да срещне някого из двора бе почти нулева. Така можеше да се наслади поне малко на природата, която толкова много обичаше, вместо да се притеснява непрекъснато от любопитните погледи.
    Когато забеляза, че времето се влошава, Пейо веднага започна да се приготвя за разходка. Най-напред се загърна с една сива водонепромокаема мантия с качулка. После изнамери ръчната кожена чанта, в която сложи магическата си пръчка, разгъваема палатка, статив за рисуване и няколко книги (естествено, вътрешността на чантата бе уголемена с магия). След това отиде при Тея – домашният му круп (куче, наподобяващо Джак Ръсел териер, но с раздвоена опашка), и с няколко движения й сложи каишката, докато тя се въртеше радостно в ръцете му, предчувствайки предстоящата разходка.
    - Знам, знам. Кой не би се развълнувал да излезе в такова прекрасно време? – каза Пейо, усмихвайки се на кучето. Когато чу гласа му, то изджавка весело и застана между краката му.
    След като се увери, че е взел всичко необходимо, той се отправи навън. Докато вървеше по подземните коридори, с удоволствие констатира, че дори и тук няма нито един човек. Значи навън щеше да се разрази наистина голяма буря. Само трябваше да не забрави да направи едно противогръмотевично заклинание. Не за себе си, а за Тея, тъй като очевидно гръмотевица не би могла да убие него.
    Навън времето действително изглеждаше доста страшно. Вятърът се беше усилил и свистеше в ушите като мачкащ се найлон. Небето се мръщеше, но все още нито капка не падаше от него. Пейо се надяваше този период да продължи още малко, макар че с Тея много пъти бяха се разхождали и по време на дъжд. Имаше някакво удоволствие в това да шляпаш смело в калните локви, знаейки, че после може да се почистиш и изсушиш с едно махване на магическата пръчка. Освен това круповете бяха толкова издръжливи на студ, че Пейо не се притесняваше, че Тея ще настине.
    Двете фигури се придвижиха с лодка през рова на замъка и се озоваха в огромното пространство, което се намираше преди крепостните стени. Тук имаше тучни поляни, посипани с есенни цветя, малки ручеи с плискаща вода, струпвания на дървета, храсти и т.н. Пейо се насочи към любимото си място: водопада. Последният бе скрит между пет големи дъба почти до Голямата порта на крепостните стени. Една малка рекичка се стичаше по отвесна скала у падаше три метра надолу, разбивайки се в няколко заоблени от водата камъка. Сред учениците се носеше слух, че в малкото езерце под водопада живее русалка. Пейо обаче се съмняваше това да е възможно в толкова малък водоем.
    Когато стигнаха близо до водопада, той пусна Тея от каишката и тя се стрелна напред, изчезвайки сред високата трева. Измежду честите гръмотевици вече се чуваше и силното джафкане на кучето, което се радваше на природата.
    - Тея, къде се дяна? – рече той, когато стигна водопада, но не видя и следа от кучето.
    - Ето тук е! – чу се човешки глас, при което Пейо изтръпна. Забеляза едно момче с кестенява коса да клечи в тревата и да гали кучето, което махаше с раздвоената си опашка.
    Толкова за мирната разходка…

    Ела Благоева and Мая Кочева харесват този пост.

    Исмаил Колимечков
    Исмаил Колимечков
    Ученик, седми курс, дом "Лъч"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Вампирски разходки Coin10 19
    Опит : Вампирски разходки 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Вампирски разходки Untitl41
    Бобчета : Вампирски разходки PearВампирски разходки WatermelonВампирски разходки MangoВампирски разходки SapphireВампирски разходки EmeraldВампирски разходки AppleВампирски разходки ChocolateВампирски разходки CinnamonВампирски разходки TomatoВампирски разходки CabbageВампирски разходки RubyВампирски разходки BaconВампирски разходки HoneyВампирски разходки TuttifruttiВампирски разходки Cabbage 

    Re: Вампирски разходки

    Писане by Исмаил Колимечков Пон Май 08, 2023 11:06 pm


    Разбира се, Исмаил можеше веднага да разпознае “любимия” си учител и ръководител на дома му. Беше повече от убеден, че и Пейо можеше да го разпознае веднага. Не че Исмаил правеше нещо лошо в час, но това беше проблема. Не правеше нищо. Докато съучениците му изомагьосваха предмети вече в животни, (Това звучеше ужасно за Исмаил.) Исмаил едва си позволяваше да премисли факта, че това кубче не беше птица, просто не. И разбира се, най-слабата оценка в час. А и … другото… технически, да, нямаше правило, което да наказва ученици за това, че са излезли в дъждовно време, но една от градинките на Исмаил беше не далеч от тук. Затова и беше залегнал зад един шубрак, опитвайки да се скрие от Желев, но кучето … кучето му веднага беше осетило миризмата му и беше тръгнало да търси храна по него. Пчеларят искаше да се гръмне, съвсем устойно. Сега дори и да направи заклинание за невидимост, или друго заклинание, с което да изгуби следата на Желев, щеше само да влезе в по-голям капан. 
    - А, Исмаил… - Пейо умееше да изтъркалва името му с такова студено нежелание, че тръпки минава по гърба на момчето. 
    - Професор Желев, какво правите тук в този … мразовит ден?
    - Тамън щях да те питам същото.


    Шах и мат. Исмаил още чешеше Тея, докато обмисляше отговор и …
    - Охлюви, сър, излизат по дъждовно време… за ботаника…


    Достатъчно унивинително според Исмаил. Само, че щеше да звучи по-искрено, ако Исмаил беше добър ученик, а не посредствен. Добре, но можеше да се каже, че е по-специален, само че не мислеше, че това ще му помогне в този момент. Отгоре на всичко какво се държеше като престъпник? Откога беше забранено да се разхождат из училището в дъждовен ден. 
    - Това и гъби, както знаете, (абсолютно беше убеден, че Пейо не знаеше) аз се справям много по-добре по Билкология. Професор Стоева няма проблем с това да ми дава допълнителна работа, а и е хубаво да имам поне един Отличен. Така де, за да не изглеждам абсолютно все едно мястото ми не е в дом Лъч.
    Това пък откъде излезе. Исмаил сам не можеше да повярва какво се беше търкулнало от голямата му уста. Прехапа долната си устна, но вместо да се впечатли от глупостта си, само се усмихна обратно на Желев. 
    - А вие за какво сте тук, сър? Разходка? Само?

    Ела Благоева харесва този пост.

    Пейо Желев
    Пейо Желев
    Преподавател по Трансфигурация
    Преподавател по Трансфигурация


    Вид на героя : Вампир

    Re: Вампирски разходки

    Писане by Пейо Желев Сря Май 17, 2023 10:00 pm


    Първоначално Пейо не разбра чий е приглушеният глас, който беше чул. Когато обаче видя обърнатото лице, веднага разпозна Исмаил. Кристалните сини очи и наперената усмивка трудно можеше да се сбъркат. Освен това момчето се беше постарало да се отличи в часовете по Трансфигурация. Уви, повече с лошо, отколкото с хубаво. Още от първия урок Пейо беше забелязал бързия ум и силния характер на Исмаил – всичко, от което се нуждаеше, за да стане фантастичен трансфигуратор. Скоро обаче бе станало ясно, че момчето няма никакво намерение да се задълбочава в Трансфигурацията. В часовете Исмаил си драскаше в тетрадката или си разменяше бележки със съучениците си. Рядко си пишеше домашните, а когато все пак го направеше, обикновено преписваше дословно от учебника. Най-озадачаващо от всичко обаче беше нежеланието на Исмаил да участва в каквито и да е упражнения по Трансфигурация, ако засягаха животни. Пейо не можеше да му даде друго за правене, тъй като на този етап от обучението се очакваше да правят точно това: да превръщат столове в котки, пръчки – в змии и т.н. Беше говорил с Исмаил поне десет пъти, опитвайки се да го убеди да бъде по-прилежен и да изпълнява поставените му задачи, но без успех. Обикновено момчето отговаряше просто, че трансфигурацията „не е неговото нещо“ и че ще е доволен, ако просто мине в следващия курс. На Пейо просто не му даваше сърце да скъса Исмаил, поради което винаги измисляше някакъв начин да го избута в следващия курс. На изпитите „С.О.В.А.“ в края на годината обаче нямаше да е там, за да спаси положението. Пейо мразеше, когато въпреки усилията не успяваше да помогне на учениците с голям потенциал да тръгнат по правилния път.
    Точно поради всичко изложено дотук думите на Исмаил за оценките разстроиха Желев. Затова той директно се върна на тях, вместо да отговори на поставения му въпрос.
    - Професор Станева наистина винаги се изразява много високо за Вас, г-н Георгиев – каза Пейо с равния си кадифен глас, като едновременно с това се приближи малко по-близо до момчето и кучето. Тримата се намираха на около метър от разпенените води на езерото. – Не мога да разбера как е възможно да сте толкова добър по Билкология и Отвари, а всичко друго да пренебрегвате.
    Лицето на Исмаил придоби физиономия тип „отново старата тема“.
    - Знаете, че само това ми е интересно – отговори момчето. Обърна се към Тея, която скачаше наоколо, взе една пръчка от земята и я запрати надалеч по поляната. Кучето се стрелна, грабна пръчката със зъби и с бавни крачки започна да се връща обратно. През това време един много силен гръм раздра небето, досущ като ръмжене.
    - Знам, че можете да сте най-добрият в курса по всички дисциплини, ако решите да седнете да учите.
    - Не съм зубрач като някои други хора.
    Пейо го погледна строго. Той по принцип си гледаше така, но сега направи особено усилие, за да „предаде“ съобщението.
    - Та, вие за какво сте тук, ако не е тайна? – Исмаил реши да прекъсне неловкото мълчание. – Едва ли сте ме търсили за ежегодната ни среща на тема „ужасното бъдеще на Исмаил“.
    Пейо не обичаше много шегите, а тази му се стори доста глупава. Наистина през годините беше положил доста усилия да помогне на Исмаил да се промени. Даже веднъж бе писал на майка му, която отговори с нескрито притеснение, че прави всичко по въпроса.
    - Обичам да се разхождам в такова време – каза Пейо, решен да зареже темата с училището. Даже обмисляше как да сложи край на целия разговор. Нещо обаче го загложди отвътре и той не се сдържа да добави: - Какво ще правите за „С.О.В.А.“?

    Ела Благоева харесва този пост.

    Исмаил Колимечков
    Исмаил Колимечков
    Ученик, седми курс, дом "Лъч"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Вампирски разходки Coin10 19
    Опит : Вампирски разходки 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Вампирски разходки Untitl41
    Бобчета : Вампирски разходки PearВампирски разходки WatermelonВампирски разходки MangoВампирски разходки SapphireВампирски разходки EmeraldВампирски разходки AppleВампирски разходки ChocolateВампирски разходки CinnamonВампирски разходки TomatoВампирски разходки CabbageВампирски разходки RubyВампирски разходки BaconВампирски разходки HoneyВампирски разходки TuttifruttiВампирски разходки Cabbage 

    Re: Вампирски разходки

    Писане by Исмаил Колимечков Нед Май 21, 2023 12:41 am


    Пейо Желев, точно той трябваше да му се падне. Ръководителят на дома му трябваше, просто трябваше и да му е преподавателя по Трансфигурация. А думите му, въпреки че Исмаил се опитваше всячески да не слуша какво му говореха хора, който бяха два пъти неговата възраст, а в този случай даже надвишаваха това, успяха да жегнат петокурсника. Все същата тема на нова глас. И беше ехо на думите на родители му, противно на всичко, което той умееше да прави, разбира се, важността падаше на други предмети. Или по-скоро на всички предмети. Не можеха ли възрастните да бъдат задоволени с това, че той беше много добър по два предмета и толкова? Но не, виждаше се, че на тези предмети просто му ходеше. Имаше естествените познания за това и разбира се, всеки друг предмет, върху който трябваше да вложи безбожни усилия, той беше станал по-важния. Студенината на дъжда по него. Но това нямаше нищо общо със студенината в душата му. Изведнъж Пейо Желев не му се струваше като професор и ръководител, а като враг номер едно. Думите му за пореден път го жегнаха и всеки път Исмаил се чудеше дали въобще вампирите имаха някакви чувства към тези, чиито сърца още биеха. Процесът му изглеждаше противоестествен. Живот след смъртта. 
     - Смятам да си взема “С.О.В.А”-та. - отвърна Исмаил недоволно, беше вдигнал поглед към небето. 
     - Как? Не и с базистните ви познания по няколко предмети.
     - Добре, тогава няма да я взема! - извика Исмаил недоволен. - Тогава какво ще стане с мен? Ще бъда изхвърлен? Ще отида на поправителен? Ще имам ниска оценка и ще съм издънка в иначе прекрасния ви тефтер? Знаеше ли какво ще стане с мен, ако се издъня, професоре? Ще стана пчелар. Знаете ли какво ще стане с мен, ако имам най-високите оценки в Мунгав? Ще стана пчелар! Няма ситуация, в която представянето ми тук да засегне бъдещето ми! И знаете ли колко Трансфигурацията ще ми трябва в това бъдеще? Абсолютно никаква. - сините му очи гледаха буреносното небе, оглеждаха се обратно в него, а иначе рошавата коса беше посипана от водата и я приглаждаше назад, създавайки едно съвсем различно усещане за момчето пред Пейо. Чертите не бяха благата усмивка, а разкривени от ярост остри черти, го караха да изглежда див. Поредната гръмотевица го освети за миг и момчето издиша бавно. Защо въобще беше изсипал тези думи на Желев? Избухването му нямаше да промени нищо, но му беше писнало да се защитава пред него. Сигурно му беше лесно да гледа отгоре и да посочва грешките на Исмаил, но това спираше тук и сега. Пое пръчката от Тея и пак я захвърли надалеч. 

     - Ще взема теоретичната част. И ми трябват седемдесет процента, за да мина. Това е. На Т.Р.И.Т.О.Н. Мога да се проваля. 


    +1 интелигентност (Админ: отчетено).

    Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Пейо Желев
    Пейо Желев
    Преподавател по Трансфигурация
    Преподавател по Трансфигурация


    Вид на героя : Вампир

    Re: Вампирски разходки

    Писане by Пейо Желев Сря Май 31, 2023 3:59 pm


    Пейо се почувства зле, защото осъзна, че е стигнал прекалено далеч. Никога не успяваше да се сдържи в подобни ситуации. Винаги трябваше да започне да поучава хората, да ги предупреждава, да показва колко е морално извисен спрямо тях. Повечето пъти реакцията беше точно като на Исмаил: враждебна. Не защото Пейо казваше нещо лошо, а защото подходът му бе погрешен. Толкова много искаше да помогне, че накрая излизаше някоя глупост от рода на тази за „базисните познания“.
    Когато беше малък, баща му се държеше по същия начин с него: хванеше ли го в грешка, веднага се хващаше за нея като с клещи. Пейо си спомни случая, когато в пети курс бе изкарал „Приемлив“ по Трансфигурация и старият Желев го беше подложил на кръстосан разпит: защо не се справил, как възнамерява да поправи оценката, дали се е отказал от амбициите си да стане нещо в живота… Пейо се бе разстроил до степен да не може да отвърне. А сега постъпваше по точно този ужасен начин с Исмаил.
    - Съжалявам – каза мъжът с бавен тон, като се вгледа в искрящите очи на Исмаил.
    Беше започнал да вали ситен дъждец. Не беше кой знае какво, но намокри косите и на двамата и капките им влизаха в очите, замъглявайки погледите им. Тея подскачаше весело по поляната и гонеше лазещите по земята животинки.
    Исмаил не отговори на извинението на Пейо. Вместо това се обърна към езерото, с гръб към преподавателя.
    - Няма нищо лошо в  това да станеш пчелар продължи Пейо, но вече малко несигурно. – И няма нищо лошо Трансфигурацията да не ти е любим предмет. И на мен не ми беше.
    Последното сякаш заинтригува Исмаил, защото той се обърна наполовина, така че само едното му око се виждаше.
    - Да, това беше най-сложния предмет за мен. Учех постоянно, а все не успявах да изкарам добри оценки. Имахме много строг преподавател – проф. Седларов. Караше ни един по един да излизаме на дъската и да трансфигурираме нещо по негова команда. Казваше например: „направи от това бюро куче, после пак в бюро и накрая бюрото превърни в химикалка“.
    - Звучи ужасно. Не мога да разбера защо трябва да превръщаме неща в животни и обратно – обади се момчето с малко по-смекчен тон.
    Пейо се замисли. И преди се беше затруднявал да даде отговор на този въпрос. Опитвал се бе да даде причини, например за защита срещу нападатели чрез контролирането на трансфигурирани животни, но знаеше истината.
    - Прав си, че не е най-практическото нещо на света. По-скоро е за фукане. Но ще отрека, ако кажеш, че си го чул от мен.
    Исмаил се обърна вече с цялото си тяло и по лицето му се появи някаква половинчата усмивка.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Исмаил Колимечков
    Исмаил Колимечков
    Ученик, седми курс, дом "Лъч"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Вампирски разходки Coin10 19
    Опит : Вампирски разходки 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Вампирски разходки Untitl41
    Бобчета : Вампирски разходки PearВампирски разходки WatermelonВампирски разходки MangoВампирски разходки SapphireВампирски разходки EmeraldВампирски разходки AppleВампирски разходки ChocolateВампирски разходки CinnamonВампирски разходки TomatoВампирски разходки CabbageВампирски разходки RubyВампирски разходки BaconВампирски разходки HoneyВампирски разходки TuttifruttiВампирски разходки Cabbage 

    Re: Вампирски разходки

    Писане by Исмаил Колимечков Вто Юни 13, 2023 7:04 pm


    Полувинчавата усмивка беше несигурна. Мислеше, че Пейо ще продължи да го хока. Ще му каже, че трябва да спре с глупавите си идеи за живота и че какво от това, че ще е пчелар? Това не беше от нуждам, защото предмета му трябваше да е най-високото ниво в пирамидалната схема в главата на вампира. А той не разбираше нищо, защото е младо момче с половин мозъчна клетка. Затова държанието на Пейо сега го изненада. Беше сигурен, че е разбрал какъв е преподавателя - натегач, който може би имаше проблеми в личен план и сега си изкарваше всичко на учениците си. Беше странно, че това не беше случая... добре,може би не беше чак толкова странно, но ... беше странно да контактуваш на едно ниво с преподавателя си. Човекът, който никога няма да те вземе насериозно. Очите на Исмаил бяха несигурни, когато отново погледна Желев. Като лично прваило не гледаше вампира в очите. Имаше нещо странно, и некултурно, но този път се насили и се закашля леко.
     - Не съм особено заинтересуван във фукането.
     - Едно добро качество.
     - Само едно? - подсмихна се леко Исмаил и повдигна ръце нагоре в неопределен жест. 

    Какво искаше от този разговор? Да си тръгне? Да разбере повече за Желев? Да му влезе под кожата, за да не изпадне в редицата от загуняци, които вампира си беше избрал? О, да, Исмаил даже можеше да каже, че той и Вихрен бяха в началото на въпросния списък. Е, сбогом Вихрен.
     - Вижте, не съм против да правя разни заклинания по трансфигурация и да ... се опитам да направя прогрес, но трябва да поддържам и имиджа си на втория най-як човек в училището.
     - Вторкия? А кой е първия? - попита с интерес Желев.
     - Люба. Но да не говорим за нея сега. - отвърна момчето и повдигна рамене. - Ако искате да карам допълнителни часове при вас ще се радвам... стига да не ме карате да тормозя животни.

    Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.


      В момента е: Вто Ное 05, 2024 5:04 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!